Поставянето на първите две части от тетралогията е с гост диригента, чирпанлията, Павел Балев              

Софийската опера отбелязва 200 години от рождението на Рихард Вагнер   Автор: Елена Цветкова

© Снимка: БГНЕС

Софийската опера е единственият оперен театър в България и на Балканите, който представя тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на Нибелунгите”.        

Тази година светът чества 200 години от рождението на Рихард Вагнер. На 22 май 2013 година в Националната опера в София е премиерата на „Залезът на боговете” – четвърта част от тетралогията му „Пръстенът на Нибелунгите”. Немският композитор е автор и на музиката, и на либретото на това колосално музикално произведение. Сюжетът е взет от германо-скандинавската митология и средновековната поема „Песен на Нибелунгите”. Върху тази основа Вагнер създава музикално-драматична епопея, в която изразява идеите, вълнували го през целия му живот.

Идеята за поставянето й в София е на директора на операта Пламен Карталов. Върху нея той като режисьор работи от 2010 г. Тогава българската публика видя „Рейнско злато”. Последваха постановки на „Валкюра” (2011 г.) и „Зигфрид” (2012 г.). А сега, точно на рождения ден на композитора, е кулминацията – представление на последната опера от тетралогията. Диригент на първите части бе българинът Павел Балев, който работи в Германия. „Залезът на боговете” се играе под палката на известния немски вагнеров диригент Ерих Вехтер.

През тези години в репетиционните на българските изпълнители помагаше Рихард Тримборн – немски музикален педагог и корепетитор, който е сред най-добрите интерпретатори на Вагнер. Изминахме дълъг, каменист път. Работихме с огромно въодушевление и ентусиазъм. Целият ансамбъл – певци, оркестър, техника, директор, всички вложихме много труд в този проект и сме на път да представим резултата от нашите творчески търсения – каза г-н Тримборн и похвали българския състав.

© Снимка: www.operasofia.bg

Когато Пламен Карталов го кани в София, той не вярва, че в България ще се намерят артисти, които да изпълнят тази творба, защото тя поставя сериозни вокални изисквания. Аз бях уверен, че ще открия тези български певци. Малко театри, дори и в Германия, го поставят със собствен ресурс. Четири години състав от 52-ма български артисти, над 200 души творчески и изпълнителски състав и още толкова сценични работници и изпълнители от различните ателиета дадоха своя личен принос към световното отбелязване на 200-годишнината на един гений на човешката цивилизация – Рихард Вагнер – каза г-н Карталов.

Националната опера в София е първият театър на Балканите, в който е поставена „Пръстенът на Нибелунгите”. Независимо от нея, по същия път върви и Миланската „Ла скала”, която също отбелязва годишнината на Вагнер с поставянето на епоса. Българските спектакли с интерес се следят от международната музикална критика още от 2010 година. За тях има добри отзиви както в немската преса, така и в хърватския „Вечерни лист” и руския „Белканто”. За премиерата и за предстоящото през месец юни изпълнение в четири вечери на цялата тетралогия гости ще бъдат журналисти от немските списания „Оперен глас”, „Музикален живот” и „Опера”. Поставянето на „Пръстенът на Нибелунгите” е събитие от световен мащаб. Затова наред с българската публика в театъра ще присъстват меломани от Япония, Великобритания, Германия и Македония.

публикувано петък, 05 април 2013 16:30   Христо БотевПредаванияМузикаНа опералибрето „Рейнско злато” – пролог от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” в четири сцени от Рихард Вагнер (съдържание)               Музика: Рихард Вагнер
Либрето: Рихард Вагнер
Първо представление: на 13 август 1876 година под диригентството на Ханс Рихтер в построения от баварския крал Лудвиг ІІ Вагнеров театър

Действащи лица
Богове: Вотан – бас, Донер – баритон, Фро – тенор, Логе – тенор;
Нибелунги: Алберих – баритон, Миме – тенор;
Великани: Фазолт – баритон, Фафнер – бас;
Богини: Фрика – мецосопран, Фрайа – сопран, Ерда – алт;
Дъщери на Рейн: Воглинда – сопран, Велгунда – сопран, Флосхилда – мецосопран.

Действието се развива в дълбочините на Рейн, във високите планини край Рейн и в подземното царство на нибелунгите в приказно време.

Първа сцена
На дъното на реката дъщерите на Рейн Воглинда, Велгунда и Флосхилда си играят. На тях е поверено златното съкровище на Рейн, което притежава вълшебна сила – власт над света. Русалките не забелязват, че са следени от злобното джудже Алберих, което се опитва да ги прелъсти. Веселите девойки го отблъскват с подигравки. Неочакван слънчев лъч огрява златото, непредпазливите девойки му разкриват тайната – който придобие съкровището ще властва над света, но трябва да се откаже завинаги от любовта. Жадуващият за власт Алберих, без да се колебае, се отрича от любовта и грабва златото. Той е разбрал от лекомислените русалки, че от златото трябва да се изкове вълшебен пръстен. Двамата братя нибелунгите Алберих и Миме се славят като добри ковачи. Алберих със злобен смях побягва към подземното царство. В настъпилата тъмнина се чува само горчивият плач на дъщерите на Рейн.

Втора сцена
В местност, обкръжена от остри върхове, спят върховният бог Вотан и неговата жена Фрика. Първите слънчеви лъчи ги събуждат и те с възхищение виждат чудния замък Валхала, построен за тях само за една нощ от великаните Фафнер и Фазолт. За награда Вотан им е обещал сестрата на Фрика - богинята на младостта Фрайа. Единият от великаните иска Фрайа за своя жена, а другият мечтае за вечна младост. Вотан, размислил, им предлага да си изберат друго възнаграждение, но великаните оказват. Идва богът на огъня Лога и съобщава страшната вест – джуджето Алберих е откраднало златото на Рейн и вече е изковало пръстен, който му дарява власт над света. Великаните са съгласни да върнат на боговете съкровищата на нибелунгите, но искат за залог и Фрайа. Грабват богинята и избягват. Боговете веднага започват да стареят. Без Фрайа и нейните плодове те загубват вечната си младост. Вотан тръгва към подземното царство на нибелунгите, за да вземе златото и пръстена на Алберих и с тях да откупи Фрайа.

Трета сцена
В Нибелхайм – подземното царство на нибелунгите, Алберих бие брат си Миме, защото е изковал от рейнското злато вълшебен шлем и го е скрил от него. Този вълшебен шлем може да направи невидим притежателя си или да му придаде друг образ. Логе разпитва разплаканото джудже и разбира тайната на шлема. Връща се Алберих. Хитрият Логе се преструва, че не вярва в силата на шлема. Алберих се превръща първо в змей, после във жаба, която Вотан веднага настъпва. Логе успява да вземе шлема и когато Алберих възвръща първоначалния си образ , боговете веднага го връзват и отвеждат.

Четвърта сцена
Край замъка Валхала Вотан и Логе водят Алберих. Той ще спаси живота си, само ако предаде златото на Рейн. Нибелунгите го донасят. Вотан със сила отнема пръстена от ръката на Алберих. Джуджето изрича проклятие – нека този пръстен носи нещастие на всеки, който го притежава, освен на своя собственик. Великаните Фафнер и Фазолт довеждат Фрайа. Златото, което искат, трябва да покрие цялата Фрайа. Започват да редят късовете, но те достигат само до главата й. Тогава Вотан слага отгоре и шлема, великаните искат и пръстена. Внезапно се появява богинята на земята Ерда, която предупреждава Вотан за действащото вече проклятие на Алберих. Вотан хвърля пръстена върху златото. Жадният за власт Фафнер убива брат си Фазолт, грабва златото и си отива. Боговете са потресени. Вотан ги утешава, че след връщането на Фрайа те отново са млади. Богът на гръмотевиците Донер събира облаците, започва страшен дъжд. След дъжда на небето се появява дъга, която се превръща в многоцветен мост. Отдалеч долитат само тъжните гласове на дъщерите на Рейн.