През месец май  един ненаписан афиш семпло ни кани на Празника на българската  култура и просвета.Не е посочено, че ще бъде само един ден, но ние си го знаем- 24 май.Когато една културна ситуация се роди по този начин,когато от нея се разнесе диханието на Духа,хората зашумоляват по един много симпатичен начин.Няма как да няма празничност-живота на двамата братя Кирил-философ и архиепископ Методи ни сближават с едно почти забравено чувство-светостта.Без нея щяхме отдавна да сме част от нищото в живота.
                     Въпрос на чест е било да се устои на всички предизвикателства на езичниците.Историята ни е била минирана,но една осъзната борба е пронизала Средновековието, тази за запазване на християнската вяра и за собствена писменост,която те са увенчали с успех.Най добрата помощ винаги е слизала от небето, раждала се е навред в пространството,затова житиеписците търсят тяхното място до старозаветните патриарси,отци,пророци,новозаветни апостоли и библейски герои. Животът е текъл, години наред се е движил неизвестно накъде и изведнаж се е устремил към спасението.Как се е тръгнало по този път.От къде се е взела вярата?А може би  хората са се раждали със нея.Така е било до часа в който човекът се е свързал с вечността,а житието ни е било пропито от Константиновата философия""д а лети сега и славянското племе"".
                     Защо днес понякога загубваме чувството за смисъл?Не достига и вярата ни, напуснали сме духовния свят, а не сме я открили и в материалния. Къде е вътрешната ни опора?Живеем във време когато хленченето и мимикрията са герб на националната ни култура. Някои българи вместо да правят култура носят един хленч , не само неоправдан, но и генератор на нейни отрицатели.Безумно е да се твърди, че културата както се е правела някога се прави и сега,хората не могат книга да издадат ,общината не може един елементарен фестивал или празник да проведе, закриват се филхармонии и какво ли не.От друга страна се казва ,че култура се прави и че тя е някъде ,това се твърди в разни  нечетивни и неслушаеми информации и копия на запратени в отвъдното културни факти. До тук казаното не звучи като райски сонм.
                      Светлина винаги ще озарява душите ни при мисълта за двамата братя, разпространители на словото.И как ти се прищява да да бъдеш един от тях, но тежък е товарът,човешките плещи слаби -не можем го носи.И си казваме -добре, че е било записано на чист пергамент, да не се губи и да се знае.Неведоми са пътищата господни,а чудото може да се случва всеки всеки ден,ако поне малко сме смирени и ангелогласни.Но, слабо е ухото ни за Божиите работи.
                        Сори,и за хленчещите.
                        А, че е празник ,празник е.И няма как да не е, културна ситуация се забърква, но не я правим ние, а отдавнашни светци.И държим високо буквите...

Да. Толкова високо ги държим, че пишем с 4 и 6- включително и ние, които уж помним. Времето е жестоко. И изисква от нас да зачеркнем себе си, за да оцелеем. Блажени са онези, които са имали късмета да живеят в онзи "фалш", наречен "социализъм" или "комунизъм" (има ли значение формулировката?) и да се докосват до културата!
А ние днес сме едни недоносчета, от които се изисква всичко, а на които нищо никой не дава. Не зная в природата да има дърво или каквото и да е същество, които да родят красота, без да получат влага и сила то природата...
Да ме прости Христос, но знам, че той разбира, днешният призив е не "Търсете и ще намерите" и "Почукайте и ще ви се отвори", а "Дайте, за да ви се даде"...
Хубави са словата ти, precoria, но се прокрадва болка в тях, че нещо добро си отива.
Да се светят имената на двамата братя, независимо дали са гърци (онази вечер в едно предаване изразиха тази теза като най-достоверна), прабългари или славяни. Създали са наистина боговдъхновена творба, наречена Азбука, в която личи тяхната любов към Словото. Нека поне си спомняме за тях!

на виждане.Несправедливо е времето към новото качество хора.Каквито и розови очила да слагаме с мълчанието и липсата на стратегия се прекалява от страна на държавността.
А за'' фалша''си е така,можеше да се удавиш във култура,макар и соцтакава ида да се наработиш , но на много културните люде се гледаше съмнително, трябваше да си другар в пълния смисъл..O, tempores,o, mores!
Абе, я да си допразнуваме остатъка от деня,преди малко Георги Господинов каза''Честити букви, честито чудо на езика...''Вярвам в това чудо на езика, не толкова във моето, колкото във твоето,продължавай,имаш много време... Ида го има Blog.bg .Честит празник!