"...Къде  сте  големи брегове,

                                         
                                                               отвъд -  бях  аз,


                                                                                              а вие  в мене

                                   
                                                               бяхте  се изгубили..."


                                                             



                                                           


                                                              
                                                                            


























                                                      "....

Попитай морето...

Ние самите се губим и се намираме. Случва се, когато не можем да преодолеем егото си, когато се взрем прекалено в себе си и изгубим мярката. Важното е, че винаги достигаме брега, дори и наранени. Поздрави!

Кое море?Това във нас ли?..
Благодаря.

Достигнала си безграничното, ако може то да бъде достигнато, и бреговете са се заличили... Прелестно е! Хубава вечер! :) :) :)

Имаме уроци за усвояване.И няма лошо в изгубването, в лабиринта,ако накрая се намерим, макар и във въображението си,в една пленяваща друга реалност. И стига рани.
Прегръдки!

О!Ако това е така..Но, нали в безграничното е нашата екзистенция,нашите разкодирани желания.И се чува песента на Зарадустра!...
Благодаря ти,Skarif.
Лека вечер и за теб.

Някъде там ... напред; може би са онзи неутолим копнеж, който ни кара да търсим, откриваме, следваме; да се губим и намираме ... бреговете - пристан.
Прегръдки, Precoria!

Постоянен взор в необятното, непознато и безконечното...Понякога те са толкова далеч,че ти се струва- за да ги достигнеш трябва да си вечен.И смисъла да търсим е като този да живеем..
Прегръдки и от мен!

че когато наближаваме непознати брегове, те се отдалечават, сякаш ни мамят да ги последваме?
Поздрави!

търсенето е по важно от самото намиране, защото влагаме смисъл, съзнание и се упражняваме на тези важни житейски неща.Нали"миражите са близо,а пътят е далек..."
Ами да се отдалечават ако искат.Те затова са брегове.Пък и ние понякога обичаме нереалния, бленувания свят,пишем го, разказваме го...
Макар че, погледнато от друга страна-това са нашите страхове,когато нещо си отива от нас,ние се опитваме да го догоним...
Благодаря ви.Поздрави!

Развълнува ни! Заради твоите брегове, ние се превърнахме във вълни, подскачащи, гонещи се една друга. Всеки търси бряг - топъл, уютен ... Благодаря за хубавия стих :-). Четох го преди време, а тази сутрин ми въздейства по съвсем друг начин ...:-)

Защото мислим еднакво.Не всички бяха провокирани от този стих.А става нъпрос затова, че всеки търси своите големи брегове и ги обича така, че ги отнася със себе си, дори да отива отвъд.Отвъд Света , отвъд живота, отвъд любовта и страстта,дори когато е отишъл до извечното, прривеликото,при Источника но источниците...Какво пък, и това е бряг?Но и там ги е загубил, защото те са много,исърцето му ще се пръсне,защото на него му се дава, дава и още,и още..И никой не се е наситил на въздух....Съдбата го обича.А изобилието на въздух не е като изобилието на огън,земя и вода.Водата удавя, земята засипва,огънят изгаря.Но той целият е мечта за брегове, отдаден ва въздушната си същност,прозрачен от щастие,обсебен от него,той е" отвъд"...И ще се върне със своя най голям бряг...Отишъл е далеч, този голям бряг дали е за човеците....?
Поздрави за теб,Диди!

Обичам хората, които говорят за Отвъд. За отвъд нас самите, за търсенето, за нещо повече от обикновените неща. Когато душите се докосват се получава прекрасна искра. И тя се превръща в звезда. Направо се вдъхнових ;-) :-). Коментирам, защото се вълнувам.... А аз пък обичам коментарите ти на моите коментари :-D . Поздрави от мен! Обичам да те чета. В последно време съм заета много, но ще отделя време за старите ти постинги, защото там намирам чудесни неща!

И аз търся за да стигна до дъното на нещата,но се оказва, че дъно няма...Ти как мислиш?Или искам да стигна отвъд нещата, но питам-там за човеците ли е? там съществата имат ли човешка същност.ИТози голям бряг за човеци ли е?
Ти може би не харесваш новият ми постинг, но там в коментарите една съблогарка стигна до извода, че аромата на люляка е толкова хубав, че отвежда отвъд, в друг свят...Да, аз обичам да привеждам темите си през естетиката на отвъдното и и дадох подобаващ отговор.Аз си мисля ти как ще изведеш тази тема с аромата на цветята...това е същото, но не всички имат сетива за това..
Радвам се ,че ми пишеш,ще чакам за мнението за последния постинг.Но както искаш...
Мили поздрави за теб,Диди!
Петя