На 27 януари 1756г се е родил залцбургския гений.Всеки по свой начин търси път към него.Творбите му разкриват една противоречива личност на народен човек и гений   поел  върху плещите си каузата на свободата и равенството. Отношението към музиката му надхвърля параметрите на конвенционалните човешки чувства.
         Мисля да постна някога нещо за масонската му музика.Последната не преди много време звуча и в зала "България".

Един блогър е голям почитател на Моцарт. Ето линк -

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2013/01/27/257-godini-ot-rojdenieto-na-mocart.1046913

Всички обичаме себе си в Моцарт и правим каквото можем.
Поздрав!

че масонската му музика си е чиста проба "поръчкава работа", става дума за послянията в сюжета и либретото.

Реквиема е поръчка от непознат.Но каква музика!Пък и какво му е на текста,съвършен.
Дори да е така, ще слушаме красива музика."Вълшебната флейта",в която е идеята за масонството е една добра приказка за възрастни и деца.Поздрави!

Това е моят подарък:

http://tera.blog.bg/drugi/2013/08/20/zatishie.1141404

Чудесен подарък.Успях да се запозная с откриването на Деветия фестивал на Моцартовите празници.Обещавам, ще прегледам останлото,прелюбопитно.Радвам се, че наминахте,tera.Светъл ден за вас!

,,Отношението към музиката му надхвърля параметрите на конвенционалните човешки чувства."
Това изпълнение ме кара да се чувствам във време на късна есен...

изважда от дадени състояния и винаги е lвъв властта си да ни потопи във други,още по красиви,търсим нов смисъл за себе си,подражание и пречистване. Особено повече когато
тази музика е на Моцарт.Не сме сфинксове,влюбени сме в хубавата музика...Благодаря за коментара.

Има създания/произведенията на Моцарт/, които нямат аналог с думи-космическа м.; нирвана и....слабо, слабо- няма с какво да изразим творбите на гения и не е необходимо всичко да подлагаме на прекалено стерилния скалпел на метафорите, сравненията и др.
Просто да помълчим и да слушаме...божествения М0царт.ако музиката беше Бог, то двама от първите и апостоли биха били двама от виенските класици-МОЦАРТ И БЕТОВЕН.

стойностния коментар.Когато слушаме музиката,думите понякога тръгват сами.Пък и какво са нашите символики пред невидимото браздене от страна на тази чиста музика върху нас.

Всъщност няма нужда да ги отваряме, светът на Моцарт сам намира път към тях, а ние притихваме...
Благодаря ти, Precoria!

При теб винаги е уютно и прекрасно. Благодаря за насладата. :)

тя ни приобщава към нейната пълнота,владее ни, а през това време ние обитаваме един красив и светъл Свят...
Хубаво е,че дойде, Megg.Благодаря ти.

Правите го вие,които пристигате винаги с една дискретна порция приятелство.И аз се въвличам,толкова ми е хубаво.Е, днес уютът го прави Моцарт,а ние се отпускаме в едно
красиво робство...
Благодаря и аз.

Никой не ме беше учил за музика, когато като много малка чух и обикнах това необикновено човешко или божествено величие...И така и досега.

как да не обичаме Моцарт!Докоснал ли си се веднаж-това остава.Особено квартетите му.
Благодаря ви ,че ме посетихте.
Поздрави!