Какво е личния празник?Шепот на божеството в ухото ти,чаши и звуци,изгряването на лилавото в розовия гербер, който всяка година ми подаряват,бълбукащи копнежи, като мехурчетата в кока-колите ни.Тъкмо си мислиш,че си оправдал предишния,отново те прихваща за следващия.Като саморефлекс.Идва, но и ти трябва да го пожелаеш.А дойде ли като че те опазва от саморазпад. Всяка година.И ме прави лятно разсъдъчна.
               Такъв ми е светията дето ме пази.Как ли е ходел в лятна тога по това време и е шляпал с босите си нозе в Средиземно море.Назидавал е непослушните миряни с мъдри слова или им е напомнял как може"" псето да се върне в бълвоча си"". Ама и те понякога са се разсейвали,особено коринтяни,вместо да притурят твърдост към благочестието си.
                И пак в рамките на святото трябва да прибавя света на сетивата.Пилето. Петровското.Няма и петел да пропее и няма да го има на масата.
                И какво е личния празник? Време да се самопоздравиш.Правя го.С музика на Малер.Осма симфония, финал."Нагоре, нагоре..."