Миналият петък по обяд пуснах на страницата си реплика, че май ще трябва внос на революция, директно от Истанбул. Някой попита леко засегнат, защо пак внос? Защото няма производство, отвърнах. Нещо не се получава тук с въставанията.

Само няколко часа по-късно чудото се случи и след жестокия дъжд (дали не беше онзи Боб Дилъновски и знам, че страшен, страшен, страшен дъжд ще падне) крачех щастлив на площада сред хора – гневни и радостни едновременно. Автентични, възмутени, умни. Такива лица видях за тези няколко дни там. Видях хора, които не бяха излизали заедно от 1989-а и от 1997-а. Видях бащи с деца на раменете си. И майки с деца. И всички те бяха красиви и смислени. Децата особено.

Две думи към тези, срещу които е протестът: Вие, които отдавна нямате страх от закона, нито страх от Бога, нито респект от народа си – имайте поне срам от децата.

Децата ви гледат.