Прочетен: 4521 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 13.02.2014 17:16
Боян Пенев разделя и обединява Багряна и Дора Габе цели 60 години
"Дали съм била щастлива?... Имах богат живот." Така завоалирано отговаря Елисавета Багряна на един от най-често задаваните й въпроси. Печалният факт, който й отнема усмивката, е драматичният развой на любовта й с Боян Пенев.
Той напуска Дора Габе заради шеметната си връзка с Амазонката, както наричат Багряна.
Страстната любов с професора е само част от приликите в техните превратни съдби. И двете поетеси са обаятелни и талантливи, и двете започват пътя си към известността с подкрепата на легендарни мъже.
Дора Габе е поощрявана да пише стихове от Яворов - влюбен в нея, преди да се запознае с Мина Тодорова и Лора Каравелова.
По същото време тя е ухажвана от Боян Пенев, който разпалено я убеждава, че само той може да я направи щастлива. Подвластна на ерудицията и силния му характер, Дора Габе решава да се венчаят през 1909 г., но само след няколко години се разочарова – литературоведът не е равнодушен към чара на студентките си, а през 1917 г. дори заживява с Олга, дъщерята на проф. Любомир Милетич.
По това време Багряна вече е публикувала първите си стихове в сп. „Съвременна мисъл” след застъпничеството на Йордан Йовков, който е впечатлен от снежнобялото й лице с изящни черти.
Но тя усеща, че той не е точният мъж за нея, уверена е, че двама творци, вечно витаещи в облаците, не могат да създадат стабилен дом.
Затова дава ръката си на капитан Иван Шапкарев, син на известния фолклорист Кузман Шапкарев.
Бракът им изглежда хармоничен до деня, в който Багряна разбира, че тетрадката със стихове, която крие под покривката на кухненската маса, е изгорена от съпруга й.
Да бъде само домакиня, без да може да твори, й изглежда по-страшно от затвор и затова избира скандална за времето си стъпка – да се разведе.
До същото решение стига и Дора Габе.
Но тя не предполага, че последната капка на търпението й ще бъде неочакваната любов между Боян Пенев и Багряна.
Двамата откриват във връзката си всичко: страст, интелектуален диалог и общи духовни интереси. Увереността им, че са намерили идеалната си половинка, е толкова голяма, че без колебание загърбват клюките, завистта и упреците, полепнали като кални пръски върху тях.
Затова през 1925 г. заминават за Бретан, където прекарват най-идиличните дни в живота си.
Когато се връщат, започват ентусиазирано да подготвят сватбата си. Тя е насрочена скоро след развода на Боян Пенев с Дора Габе, но броени дни преди това той влиза в болница заради операция на апендикса. На следващия ден Багряна отива да го посети и успокоена от лекарите, че всичко е перфектно, обмисля сватбената си рокля.
Но вместо нея слага жалейка – професорът умира на 25 юни 1927 г.
От този момент нататък между нея и Дора Габе има негласен спор: коя има повече право да се нарече негова вдовица?
Всяка за себе си е убедена, че именно тя е била голямата любов на професора.
На многото рецитали и приеми, които посещават заедно, двете поетеси успяват да покажат хладнокръвие и взаимно уважение. Но дали наистина е било така?
Станка Пенчева си спомня: "Не мога да кажа, че се обичаха, но твърдя, че не можеха една без друга; не се мразеха – но скрита под натрупана с годините пепел още мъждукаше тиха вражда, тайно съперничество.
Да бъдем справедливи: Багряна се въздържаше да каже нещо лошо за Дора Габе, но виж обратното… Всъщност това бяха дребни заяждания: за това, че "Лиза винаги е била широчка в ханша…", че "тя все закъснява…".
Тази вражда неочаквано избухна заради двутомника на Блага Димитрова и Йордан Василев "Младостта на Багряна: Дни черни и бели" и по-точно – заради страниците, посветени на връзката между Боян Пенев и Багряна.
"Да пишат това при жива вдовица – възмущава се Дора Габе. – И печатат неговите писма до нея – че аз ако река, какви писма мога да извадя".
Багряна си мълчеше, но когато веднъж съвсем плахо се докоснах до този въпрос, тя наруши измереното си спокойствие и живо откликна (види се, доста й се беше насъбрало): "Непрекъснато говори против мене. Аз никога нищо не казвам за нея, а тя винаги е гледала да ме клъвне".
За дискретността на Багряна разказва и нейният кръщелник Георги Попов:
"Като млад журналист често пъти съм я подпитвал за някои по-потайни, по-интимни нейни преживелици, но тя никога не се впускаше в пространни отклонения".
Двете с Дора Габе никога на обсъждат любовния триъгълник, преобърнал живота им, но се съюзяват винаги когато някой обижда паметта на свидния им мъж.
За това свидетелства Блага Димитрова, която скоро след 9 септември 1944 г. посещава събрание на СБП в Софийския университет.
На него Людмил Стоянов обвинява Боян Пенев в "идеологически грешки".
Дора Габе не издържа и става да защити името му, същото прави и Елисавета Багряна.
"Разбирам застъпничеството и на съпругата, и на любовницата", подигравателно отвръща Стоянов.
Ехидният упрек не успява да промени изисканите им маниери: и двете са прекалено умни, за да изпадат в дребнави обяснения или оправдания. Но всяка от тях до края на живота си носи спомена за човека, оставил забележителна следа в съдбите им.
Това не им пречи да поддържат наглед благоприлично приятелство: така например Любен Георгиев си спомня, че през 1966 г. те посещават заедно с него Хисаря и обикалят безгрижно магазините.
Много по-съществена обаче е съвместната им дейност в българския ПЕН център, участията им в десетки конгреси в Европа, на които общуват с творци като Джеймс Джойс, Карел Чапек и Хайнрих Ман.
Любовната вражда в миналото не ги спира да работят заедно, както и да се поддържат по времето, когато след 1944 г. новата власт осъжда, убива или заточава много други интелектуалци.
Зад изтънчените обноски обаче по-проницателните съзират тлееща непримиримост.
През 1972 г. двете поетеси посещават заедно Празника на поезията в Добруджа и Георги Константинов споделя впечатленията си за "окото на тайфуна":
"Много поетически думи се изрекоха там, гърмяха аплодисменти и звъняха чаши, ала истинското сърце на празника беше красивата ревност, негласното съревнование между двете. От прецизния тоалет до заустената (и вдъхновена) рецитация, от краткия героичен танц в ресторанта до поетичната наздравица, изпита на един дъх – във всичко тогава трептеше волтовата дъга на едно половинвековно женско съперничество".
То остава до смъртта на Дора Габе през 1983 г., последвана от Багряна осем години по-късно.
От дневника на Боян Пенев
Едно особено красиво женско съперничеств...
Изкушавам се да цитирам част от стихотворението " Утринна " от цикъла " Омагьосаната душа" - в памет на Боян Пенев:
Пълно с любов е сърцето ми слабо, човешко,
пълно със земна любов и с възторг, и с умора,
както лозница, отрупана с гроздове тежки,
както с причастие чаша, налята догоре.
Толкова любов има в тези стихове на Багряна - едновременно пламенна и мъдра обич; порив и смирение, страдание...
Поздрав, Precoria, и благодаря за споделеното.
Приятна вечер! :)
Незнам от къде толкова много любов? Тия жени са извори на Любов! Как няма да оставят следи?
Благодаря за отношението.
Приятна вечер и на теб.
Надявам се да има още!
рядко се говори и не се знаят от много хора !
Честит празник! Пожелавам ти много любов!
И поетите са за това-да кажат "как",те са водещи, без да се изживяват като магьосници или пророци.Те са за това да провокират традиционните представи за любовта у нас.Нека на днешния ден това очакване за нейния смисъл да бъде взривено от ефекта на трудноуловимата,всеопрощаващата и вечна любов.И светът сътвори нов смисъл за нея.
Желая ви радост в сезоните на споделеността!Честит празник!
Поздрави!
Повечето за тях е и в това , че и двете са били хубави и надарени поеси с голямо внимание от страна на тогавашния мъжки елит.Споделили са четирима мъже.Единия е Витеслав Незвал от Чешкото посолство,който е бил влюбен в Дора Габе и и епосветил написана книга, а после се влюбва в Лиза/Елисавета Багряна/.Другият е Тодор Христов-директор на училището в което е рабатела Лиза като млада учителка.По късно той е посланик и се влюбва в Дора Габе.С Александър Ликов историята е почти същата-Дора е имала шанс да се омъжи за него, но се намесва"коварната Лиза" и го отмъква.
И всеизвестна е историята със Боян Пенев-професор,ерудит,писател ,поет,близък до кръга"Мисъл",който първо е женен за Дора , а в покъсни години за Лиза.
Благодаря, че се обадихте.Честит празник!
Поздрави!
Но какво бихте ми казали за това,че Багряна умира на 98 години,а Великият Вапцаров само на 33 години!?Дали някои не са осъдени да живеят толкова много,заради грешките,които е можело да поправят!?
Има пороци и в горните кръгове.
Благодаря.
Благодаря ви за посещението.
Честита пролет!
Поздрави!