В постинга става въпрос за един романтичен филм.Във него няма предателства и престъпления,няма големи дълбочини,каквото и да се случи е в рамките на една безпощадна младост.И не е възможно годините да изкупят тази вина ,ако има такава.Светът още не е деформиран за героите.Има време за това...
                          Героинята  следва външните знаци на съдбата.Дали са илюзия или истина-за нея са знаци за житейската радост.
                          Сигорно може и така..
                        На коледна разпродажба в нюйоркския "Блумингдейл”, в огромната блъсканица на един щанд, Джонатан се сблъсква с англичанката Сара. Двама абсолютно непознати до този момент откриват, че се привличат неудържимо. Прекарват 9 часа заедно, тя написва телефонния си номер в книгата на Маркес "Любов по време на холера” и казва на Джонатан, че ако съдбата е решила, той ще намери тази книга в антикварната книжаница, където тя ще я занесе. Той пък надрасква координатите си на банкнота от 5 долара и в суматохата плаща с нея общата сметка... Двамата се загубват за 3 години... Но каквото е писано – ще стане

сигурно може и така... Незнайни са пътищата ни...
Поздрави!...

че приех собственото си отсъствие в този филмов опус.А всяко нещо можем да го разберем едва когато го събудим в себе си...
Приятна вечер!

:) :) :) Вярвам в тези неща. Истина са.
Прекрасен пост! Благодаря ти! Хубава вечер!

Вярвам и знам,че съдбата не признава абсолютни авторитети над себе си и все пак...Нека и твоята вечер бъде истинска и направи възможен, желан и чакан някой от знаците на съдбата...

Често ме изумяват знаците на съдбата. Трябва да имаме очи да ги видим. Очи за невидимото понякога. А и да направим зависещото от нас. Лека вечер!

че си тук.Тъкмо се съпротивлявам и искам да мисля така, че нещата поне малко да зависят от самата мен.Но както казваш "невидимо" се промъква съдбата и ни заключва в обятията си.А как бих искала да правя лично своите избори в живота си...Толкова неща обичам и някой да ми отнема част от тях?
Лека вечер и за теб!

Не зная доколко съдбата е решаваща, но мисля, че поне сме длъжни да действаме така, като че всичко зависи от нас. Имаме това право. А знаците, може би просто ни напътстват, поставят ни на кръстопът, където ние правим избора...или поне така си мислим, кой знае?!
Бори за мечтите си, това е важно!

Това е един великолепен филм и ти благодаря, че ми напомни за него...

Аз скоро гледах това филмче, приятно е, особено актрисата е една от любимите ми :)
Мисля, че има съдба, но често нещата са и в нашите ръце. Ако бъдем по-смели, ако не се оставяме по течението, вероятно можем да участваме активно в реалния си живот. Аз обичам да намирам "знаци", обичам да вярвам, че когато имаме трудност, съдбата ще се намеси, за да подаде решение...
Гледала ли си "Тетрадката"? Там вече е изумително, как всичко се подрежда така леко и простичко. Това е филм, който разтърсва - много силен!
Поздрави и благодаря ти - хубав постинг за сутрешното кафе :)

Да, успокоително казано е така."Някой" ни напътствува,"кръстопът",после ние избираме...Най съгласна съм за борбата за мечтите си,но ние трябва да оставим всичко друго и да се превърнем в борци.За да не бъдем изправени пред невъзможността на собственото си случване.
Поздрави!

Филма не е нов, бих могла да напомня за него на някой, който го е гледал.Музиката обаче
на клипа май не е оригиналната, а на групата Джудас Прийст.
Поздрав!

Кейт Бекинсейл и Джон Кюсак са прекрасни.Хубаво е когато има съвпад между Фортуна и нашите желания.Защото тук живот, съдба и Бог са едно в своята неунищожимост.Ще гледам този филм пък и ти можеш да направиш постинг.Радвам се, че бяхме заедно на сутрешно кафе!

Прекрасен пост! Не мога да спра да гледам клипчето пак и пак. Толкова красива история... И в живота се случват такива, стига да вярваме в тях.
Мисля, че най-доброто е да има хармония между съдбата и нашите решения. Ние постоянно решаваме- с мислите, с чувствата си, с действията или бездействията си... И това е съдбата- ние сме в поредица от хармония и дисхармония. Решавайки или нерешавайки, ние изпълняваме съдбата. И ако в това приближаване и отдалечаване двама души отново се срещнат, значи, и съдбата, и те са свършили своята работа, както трябва...
Странно, че в "Тетрадката" има подобен момент- любов и временна раздяла- тя е, за да узрее решението. Намеса на съдбата. Осъществяване на решението.
На някакво по-високо ниво нещата са предварително решени. Въпросът е да проумеем това и да постигнем синхрон, който да ни позволи да се издигнем там. Да позволим на съдбата да действа чрез нас. Това означава да видим знаците и да не им се съпротивяваме...

Всичко е енергия и нещата се случват, когато има привличане. Понякога ние толкова отчаяно искаме нещо, че сами блокираме възможността то да се случи, защото се изпълваме с негативна вибрация (страх, завист, ревност, гняв, злоба, омраза, амбиция, отмъстителност, гордост, високомерие, малодушие, нерешителност, безверие, отчаяние и т.н.). В такъв смисъл, и Страхът, и Щастието са наш ИЗБОР. В този живот, тук и сега са отворени всички възможности, но се случва една, тази за която има най-голямо привличане, а в друг живот, на друго място и в друго време се реализира друга възможност, за която там и тогава има най-голямо привличане. Ако ние по-добре познаваме себе си, ние ще сме в състояние да намерим своя път, да стоим отворени за любовта и щастието и да им позволим те да се случват. В същност свободната воля и съдбата (Божия план) са едно и също. Разликата е само в съзнанието. Човек осъзнава или не „ПРОЕКТЪТ” на своя живот. Чрез себеосъзнаването човек разбира копнежа на душата си и намира върховната цел на живота си. Най-доброто за нас (може и страдание да е) е това, което ни усъвършенства и трансформира според закона на безусловната любов. Затова нека не се опитваме да избягваме трудностите и неприятностите, а да сме благодарни за всичко, което ни формира като състрадателни, смирени и мъдри хора. В края на краищата, каквото и да се случи, значението му се определя от нашата интерпретация, от нашето отношение към него. Ако сме позитивни, всичко ще е добро, защото няма грешки, а научени уроци, нали така?
http://compassion.blog.bg/tq-i-toi/2010/06/07/kopnejyt-na-dushata.558331

Едно е вярно ,че не можем да разстреляме съдбата,единственото нещо пред което трябва да замълчим и да трупаме мълчание.Трябва ли ни познание?Желание за вяра, желание за желание за живот?Да, трябва ни, но ние сме в матрицата.
Благородно е това ,което си казала, че" трябва да позволим на съдбата да действува чрез нас".Съгласна съм, но когато към нас идва поток,който се мъчи да завземе пространството ни, да подмени законите ни,отношението с околните и не е" това което е",как да не се съпротивляваш? Е, друго е когато съдбата те поставя в транса но духовното, етичното, гради пред теб образа на всеобичта и те движат енергиите,които са трансформирания Ерос на Фройд...Ще се приближаваме или отдалечаваме до тогава докато изчезнат различията между това , кето желаем ние и това, което ни се дава от горе...
Ние сега да си гледаме компютрите,светулките,цветята...пък каквото ни се сервира.
Светът все пак е хубав и дивно ухае...
Преятен обяд!

Имаме много уроци за усвоявяне.Истинската същност на съдбата , на кармата, имат връзка не само с външни причини, но и с такива от бивщи инкарнации.Ние дотук обяснявахме нещата на лиратурен език,но ако трябва да се разсъждава от гледна точка на разни учени,учения,духовни ,антропософски ,философски и други коментара ще има вашия вид на мислене.Вярно е ,че ввсичко е Енергия,кванти и т.н.Кой каквото е успял да намери и прочете. От 90 г досега излязоха книги на корифеи на много ученияКаквато и болка да възникне в човека тя е астрален процес,нахлуване на астралното тяло в етерното и физическото и това е болестта.От своя страна двете последни тела се активират и се вземат някакви мерки.Полезна е болката-нали все това повтаряме- тя въвисява и издига Духа.Това е едно от нещата,което ни приближава към Висшия источник със който всички сме свърззани.А сме свързани чрез Любовта и трябва да сме отговорни за нея.Доколкото съм запозната- нямаме свободна воля,свобода имаме, ние сме родени богове,но в течение на еволюцията и инволюцията сме се нагърбили с огромен товар.Това са пространни теми, занимавала съм се с тях,не мога да кажа , че всичко съм прочела,пък и блога ми не така профилиран.
Както и да е, основен закон в Природата е Любовта.Трябва да се обичаме,поотделно и да обичаме нашия Висш источник-от който зависи съдбата ни,да сме позитивни и да си помагаме ,защото всеки от нас е на някакъв етап от своето развитие.Ние,всички заедно,сме свързани с духовното тяло на Земята,скъса ли се тази връзка с нас е свършено.Горе нас ни искат заедно ,като един.Затова Любовта, Любовта и пак Любовта.И ще избегнем съдбата , която не желаем.
Благодаря за линка.Тепърва ще се запознавам с него.Забравих да кажа, че е важна благодарността,покаянието и смирението.
Поздрави!

на Съдбата... има ги - така си мисля; видими, неведоми; повеждат ни по пътеките към другия, към Любовта, към себе си, стига да се научим да ги четем. А може би ни е дадено?!
Много хубав филм, и клипът ми хареса.
Поздрав, Precoria! :)

Мисля си, че съдбата е като река,която бърза,повлича ни и иска да стигне единствено себе си,а ние нас си и Любовта.И в това упражнение няма лошо-стига и двете страни да са доволни.И да има път.И да има оцелели,обичащи и обичани.
Нека идващите дни са пълни с добри знаци за теб!

Прекрасен филм и докосваща музика. Благодаря, Петя, за хубавия спомен. Поздрав сърдечен. Нека виждаме знаците на съдбата. Може би ще ни покажат пътя или поне ще помогнат на душата да не крещи от безсилие в труден момент.

Филмът е за влюбени,Дани!Това извечно чувство поякога си тръгва от нас вещаейки да ни превърне в делнични хора.И трябва да изминем път, за да го върнем отново.За да не се гърчим в отчаяние и безсилие.Не може без него...

приятен съвременен филм и чудесна актьорска игра...

филма е с приятни персонажи...
Пълна свобода на тяло и душа, които търсят своята естественост.Благодаря ти,Vishnichka.
Поздрави!