Навън почти е невъзможно.Търся емоционални скривалища.В реалността слабо се позиционирам,но може в това да е силата ми.Минавам понякога през взаимоизключващи се модели на мислене, това което си смятал за устойчиво днес,се руши утре,градиш друго и то ти носи удоволетворение. В това друго разбираш,че всичко ти е познато,но не си могъл да го артикулираш досега.Непрекъснато създавам мои светове и реалности,които се преливат или се сменят.И аз ги обичам... Знам, че трябва да поддържам любопитството си към света. То не трябва никога да угасва, а това означава,че се интересуваш от другия,а щом се интересуваш от другия,значи, че можеш да строиш мостове, а щом можеш да строиш мостове- това вече е всичко.
             Някой беше казал,че ако си обичал човеците дори да си мъртъв,можеш да станеш и да пишеш,дори и да си мъртъв можеш да станеш и да се влюбиш...И никакъв страх от писането и никакъв страх от влюбването...Защото затова си създаден.
             Някой ме приветствува с идването ми в независимата и свободна териториа на blog.bg.И аз Му благодаря.

С пожелание за постигане на свободата в твоето емоционално скривалище!

Посоката ще се казва свобода, няма двусмислие,надявам да срещна и много искрени и истински приятелства.