Кадифето на залеза падна                                                                                                           
като тежка завеса, като водна вълна.
В кръстопътя е волно и хладно
Аз съм себе си.Аз съм една.

Нощта парцаливо прохладна
ми напомни за своите права,
после лъчът на изгрева падна
стоварвайки се на мойта глава.

                                При тази много посочност на блога,която избрах решавам да почна с поезия тъй като усещам присъствието на поетеси около себе си,но тъй като не съм стихоплетствувала много просто избрах едно от малкото. Не съм писала , но като всеки уважаващ себе си индивид и от уважение към поезията съм правила опити, които останаха далеч назад.
                               Ако някога нещо съм правила за пред човешки очи,това е било публицистика.Писала съм статии за в.Черноморски фронт,когато работих в Бургаска област,от както съм тук няколко пъти съм помествала в Чирпански новини, един такъв материал ще бъде предмет на следващия ми постинг,не за друго а защото го писах преди два месеца и остана  непубликуван по стечение на обстоятелства.