Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2014 21:31 - Гордата самота на един гений
Автор: precoria Категория: Изкуство   
Прочетен: 9244 Коментари: 29 Гласове:
44

Последна промяна: 31.03.2014 21:18

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
              На 26 март 1827 година Бетховен се разделя с този свят и оставя завещание-"Онзи, който наистина разбира моята музика,трябва да може чрез нея да се освободи от страданието и нещастието......"
 Гордата самота на един гений- Бетховен
  • image
Живее в мъки, глухота и неизлечима гордост. Чува единствено музиката и съвестта си. Когато умира, няма близък човек, който да склопи очите му – това се случва на 26 март преди 187 години

Лудвиг ван Бетовен е роден на 16 декември 1770 г. в Бон. Баща му Йохан е придворен оперен певец, но слабостта му към алкохола съсипва и него, и семейството му. Майка си геният винаги е описвал като много добър човек с щедро сърце, наричайки я „моят най-добър приятел”. Прислужница, дъщеря на готвач, тя ражда седем деца, но едва три от тях оцеляват – Лудвиг е най-големият. От самото му начало животът на бъдещия композитор е жестока и мрачна борба.

Откривайки таланта на сина си, баща му решава да извлече полза от музикалния гений на детето. Развежда го навсякъде и го показва като „малко чудо”. От четиригодишна възраст момчето свири на клавесин и цигулка до изнемога, забавлявайки публиката, „осигурена” от почти винаги пияния Йохан.

Юношеството му е помрачено от грижата за насъщния

и нуждата да изкарва препитанието на семейството. На 11 вече свири в театралния оркестър, на 13 е уважаван органист. През 1787-а умира майка му, която младежът обожава.

image

На 17 години Лудвиг става глава на фамилията, на неговите плещи ляга грижата за възпитанието на двамата му братя, тъй като баща им пропада все повече и повече. Мизерната му пенсия дават на сина му, за да не я пропие. През тези мъчителни години Бетовен намира подкрепа у едно бонско семейство, Бренинг, което завинаги ще остане близко на композитора.

Елеонора Бренинг е с 2 години по-малка от него. Той я въвежда в света на музиката, тя – в този на поезията. Негова спътница е в детството му, а е възможно и двамата да са изпитвали един към друг и по-специални чувства... Впоследствие Елеонора се омъжва за доктор Вегелер, който става един от най-добрите приятели на Бетовен.

Колкото и трудно да е детството на Лудвиг, той завинаги запазва нежен спомен за него

и местата, в които израства. На 14 май 1789-а Бетовен се записва в Бонския университет. И точно тогава избухва революцията, която стремително се разпростира из цяла Европа, завладявайки сърцето на младия мъж. През ноември 1792-ра Лудвиг напуска Бон – в момента, в който войната се разгаря в родния му град. Възнамерява да се устрои във Виена. В онези времена гениалният музикант утвърждава своите републикански убеждения.

Показва се като изключително горд, рязък и мрачен

Говори с подчертано провинциален акцент. Но близките му приятели знаят колко много доброта се крие зад грубоватите му, тромави маниери. През 1796-а се случва нещо страшно – животът на композитора постепенно, но завинаги потъва в тишина. Нощем в ушите му кънти непоносим шум, мъчат го остри болки в стомаха, а слухът му полека-лека отслабва. В продължение на няколко години Лудвиг не признава пред никого трагедията си, избягва общуването дори с най-добрите си приятели – за да не се досети някой за сполетялата го беда. Пази ужасната си тайна до 1801-ва, когато не издържа и разказва всичко на доктор Вегелер и пастор Алфред Аменда.

image

страдания са утежнени и от особеностите на характера на гения. Прословут е с влюбчивостта си – непрекъснато го владеят безумни чувства, потъва в мечти за щастие, а след това бързо-бързо се разочарова, преживявайки дълбоко мъката си.

През 1801 година е обсебен от страстта си към Джулиета Гуичарди,

която обезсмъртява, посвещавайки й знаменитата си Лунна соната. Именно тогава Бетовен пише на приятеля си д-р Вегелер: „… Тя ме обича и аз я обичам. Първите щастливи минути в живота ми за последните две години!”. Но Лудвиг плаща скъпо за тях... Преди всичко тази любов кара Бетовен още по-болезнено да почувства какво нещастие е глухотата му и колко крехък е всъщност – възможността да се ожени за любимата е абсурд.

Освен това Джулиета е кокетка – глезена и себелюбива. Тя причинява на Бетовен тежки страдания, а през ноември 1803-та се омъжва за граф Галенберг. Впоследствие не се притеснява да се възползва от отминалата си любов с Бетовен, за да угоди на съпруга си. Подобни страсти опустошават душата, а когато тя вече е изтормозена от чудовищен недъг, както е с Бетовен, човек напълно се срива.

В онзи период от живота си композиторът е на ръба на физическото и духовно оцеляване. Преживява дни на страшно отчаяние, но в същото време копнее за щастие. Не желае да признае, че нещастието му е непоправимо: жадува за изцеление и любов, изпълнен с най-светли надежди.

Скоро любовта и щастието го спохождат отново

През май 1806 г. се сгодява за Тереза фон Брунсвик, братовчедка на Джулиета. Тя отдавна е влюбена в Лудвиг – още от времето, когато като малко момиче взима от него уроци по пиано – при първото пребиваване на композитора във Виена. Бетовен е приятел с брат й, граф Франц. През 1806-а гостува на семейството му в Унгария, където пламва зрялата им любов с Тереза. Но някаква загадъчна причина, за която историята мълчи, спъва развитието на отношенията им.

Може би става дума за недостиг на средства или за разликата в социалното положение. А твърде вероятно е Бетовен да се е разбунтувал, обиден, че го карат да чака твърде дълго. Каквото и да се е случило, годежът е развален, но нито композиторът, нито младата графиня успяват да забравят за любовта си. До края на своите дни (а тя умира през 1861 г.) Тереза обича Бетовен. През 1816-а композиторът споделя: „Когато и да си спомня за нея, сърцето ми започва да бие със същата сила както когато я видях за първи път”.

Тереза подарява на Лудвиг свой портрет с посвещение: „На редкия гений, велик художник и добър човек. Т. Б.”. През последната година от живота му приятел на Бетовен неволно го вижда да държи портрета в ръцете си, да плаче и да го целува, говорейки си на глас: „Ти бе тъй прекрасна, тъй великодушна, истински ангел!”. И така, любовта си отива от него.

През 1810-а остава сам, но идва славата

а заедно с нея и съзнанието, че е могъщ. В разцвета на силите си е и дава воля на неукротимия си нрав – без да е длъжен да се грижи за когото и да било или да се съобразява с условностите и мнението на околните. Скоро престава да се грижи за външността си, а маниерите му стават особено дръзки.

1814-а е годината на върха на Бетовеновата слава. По време на Виенския конгрес го посрещат като европейска знаменитост. Взима дейно участие в празненствата, коронованите особи засвидетелстват почитта си към него, а той гордо приема овациите им. След вихрената слава обаче настава най-тъжната, най-печалната година от живота на гения.

Бетовен никога не обиква Виена и се възползва от всеки повод да я напусне. През 1808-а почти решава да замине от Австрия, но трима от най-богатите велможи на австро-унгарската империя – ерцхерцог Рудолф (ученик на Бетовен), княз Лобковиц и княз Кински – му предлагат да му изплащат ежегодна пенсия от четири хиляди флорина с единственото условие да остане в Австрия.

За нещастие ангажиментът на аристократите на практика остава само на хартия. Парите се изплащат крайно недобросъвестно, а не след дълго са съвсем прекратени. Впрочем след конгреса през 1814 г., който има за цел преначертаването на политическата карта на Европа и уравновесяването на силите, за да се избегнат бъдещи войни и революции, и самата Виена се променя неузнаваемо. Политиката измества общественото внимание от изкуството, музикалният вкус е „поиталианчен”,

модата се диктува от Росини и Бетовен е обявен за педант

Приятелите и покровителите му се разпръскват, а някои и умират. Ето че Лудвиг отново остава сам. Напълно оглушал, от началото на 1815 г. общува с малцината останали му близки единствено с писма. Откъснат напълно от хората, намира утеха в природата: всеки ден се разхожда из града, броди из околностите сам-самичък – гологлав и в жегите, и под дъжда.

Започва да го мъчи и недоимъкът – не са редки случаите, когато не излиза от дома си, защото... няма здрав чифт обувки. Натрупал е крупни дългове към издателите, а произведенията му не носят печалби. Получава най-много 30–40 дуката за изумителните си сонати, всяка от които му коства по три месеца работа.

Освен паричните проблеми на главата на Бетовен се стоварва още едно бреме – наставничеството над племенника му Карл, сина на брат му, който умира от туберкулоза през 1815 година. Макар чичо му да е дълбоко привързан към него,

младежът се показва недостоен за плановете и надеждите му

Бетовен мечтае да направи всичко за момчето – което иначе не е лишено от способности – да му осигури бъдеще. Смята да даде на Карл университетско образование, но се налага да се примири с факта, че младежът предпочита търговията и избира да се занимава именно с това. Още по-зле – мотае се по игралните зали и трупа дългове. Стига се дотам, че през лятото на 1826 г. дори се опитва да се самоубие, но оживява.

Затова пък след „инцидента” Бетовен едва не умира, така и не успява да излезе от ужасния потрес, в който изпада. Карл оздравява и продължава да тормози чичо си, за чиято смърт отчасти е виновен.

Музиката, написана през тези последни години от живота на композитора, придобива съвършено нов оттенък на ирония, в нея често звучи някакво героично и ликуващо настроение.

Бетовен не вярва в смъртта. А тя неумолимо го приближава

В края на ноември 1826 г. композиторът се простудява и заболява от плеврит. Връщайки се от едно от своите пътешествия във Виена (отново за да оправя бъркотиите на племенника си), напълно се срива. Приятелите му са далече. Моли Карл да повика лекар, но младият негодник „забравя” за заръката на чичо си и се прибира чак след няколко дни. Лекарят се появява твърде късно, а и лечението му явно не е най-доброто за случая.

image

Три месеца организмът на Лудвиг се бори с болестта. Но на 3 януари 1827 г. композиторът написва завещание, с което прави „любимия” си племенник свой единствен наследник. Последните минути от живота на гения биха били унизителни, ако не е щедрата помощ от негови приятели англичани.

Бетовен става, неприсъщо за него, съвсем кротък и търпелив. Прикован към смъртния одър, след три операции в очакване на четвърта, на 17 февруари 1827 г. пише с пълно спокойствие на духа: „Зареждам се с търпение и си мисля, че всяко нещастие ни носи и някакво благо”.

„Благото” за Лудвиг ван Бетовен е избавлението, „краят на комедията”, както самият той отронва, издъхвайки. А поколенията биха казали: „краят на трагедията на живота на един гений”. Умира на 26 март 1827 г. по време на страшна снежна буря – сподирян от чудовищни гръмотевици и светкавици. До него няма близък човек, който да склопи очите му...

***

Мъдростта на гения

"Най-характерното отличително качество на човека е упорството при преодоляването на най-тежките препятствия."

"Трябва ли? Трябва!"

"Не съществува друго качество за надмощие освен добротата."

"Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия."

"Обичай свободата повече от живота."

Превод от руски език: Елена Дюлгерова

 







Гласувай:
44



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Поздравления precoria!
28.03.2014 21:50
За избора да публикуваш важни моменти от живота на този гений в музиката!
Беше ми интересно да прочета подбраното от теб!
Лека и приятна вечер:)
цитирай
2. precoria - Emi1ts
28.03.2014 22:05
Благодаря ти,Еми.Реших да отбележа датата на смъртта на Бетховен.
Заслужава това този слънчев гений.
Поздрави1
цитирай
3. donchevav - Благодаря за интересните подро...
28.03.2014 22:28
Благодаря за интересните подробности от живота на този титан на музикалното изкуство!
цитирай
4. precoria - Анонимен
28.03.2014 22:50
Как да не е нещастен като е останал съвършено глух и въпреки това паролата му е била: да се обяви война на войната чрез радостта...Както го може само той!
Благодаря ви.
цитирай
5. precoria - Donchevav
28.03.2014 23:26
Гениите винаги създават предпоставки за мислеле у нас хората,а Бетховен чрез музиката си.И съвършена и достижима музика- при написването и той се ръководел от това да е"просто разказано, колкото си може по просто..."За да е достъпна.
цитирай
6. iliada - Поздрави!
29.03.2014 07:39
Много тъжна история за един човек,но такава е съдбата на повечето от великите хора.....,а той несъмнено е един от най-великите!
цитирай
7. precoria - Iliada
29.03.2014 08:35
Тъжна история за човек с необуздано въобръжение.За творец с талантлив дух,който не се губи в хотичното на времетоВъзвисеното и чудновато е прекалено много,както е разказано в неговата Героична, трета симфония.
Затова му се прекланяме!
Поздрави!
цитирай
8. metlichina - тъжна история...
29.03.2014 16:39
Поклон пред гения на този творец...
пред великолепието на музиката му..
цитирай
9. precoria - Metlichina
29.03.2014 17:15
Всички се прекланяме пред този тъжен гений.За него приятелят му Бронинг казва-Бетховен ще владее света,защото никой, никой не е в състояние да спре тържеството на човечеството, за което се бори той...
цитирай
10. mt46 - Хубав постинг -
29.03.2014 18:56
за ценители на класиката...
цитирай
11. precoria - Mt-46
29.03.2014 19:20
Мисля, че е велик за всички, а не само за ценители,защото е обикновен и достъпен и каузата му е всеобщо разбрана...
Благодаря ти много.
цитирай
12. benitta - Добър старт за моя ден!
30.03.2014 08:50
Благодаря, Петя :)
Много са великите творци, живели трудно и не докрай оценени приживе.
Хубава неделя ти желая, с хубава музика за душата!
цитирай
13. makont - Властелин на музиката и
30.03.2014 09:12
времето... Поспрях и послушах. Усмивки!
цитирай
14. precoria - Benitta
30.03.2014 15:59
Привет, Бенита.Ти наскоро цитира в твой постинг това, че изкуството е робство.Аз не търся картина на еди кого си днес,а реших да послушам музика на великия Бетховен.Блаженство си е да се докосне човек до такива образци...Няма какво да говорим.Радвам се, че това допринася и за твоя добър дневен старт...
Поздрави и хубава неделна вечер!
цитирай
15. precoria - Makont
30.03.2014 16:17
Да, той наистина властва над музиката.Някой си княз Виеховски, тогава, го нарича"владетел на владетелите на музиката"И нищо, че не е имало кой да склопи клепачите му, той е воювал с най силното си оръжие в ръце-музиката, срещу времето и неговите институции.Макар и с белязано със знака на Каин червено лице,заради което децата в училище са го избягвали,но важна е душата.
Благодаря ти,че поспря при мен.И аз ти се усмихвам.
цитирай
16. megg - Може би...
30.03.2014 20:05
Може би в страданието има някаква висша милост...
Благодаря ти, Петя, за споделеното. И - за музиката.
цитирай
17. aip55 - Миналото
30.03.2014 20:48
лято бях в Бон, където живее дъщеря ми в съседство с къщата на Бетховен.
Посетих къщата в, която е живял. Да си кажа честно, че само бих завиждал да имам такава къща. Може би са я направили, като музей, защото беше като приказка красива и разкошна и голям двор с градина. Струва ми се, че не е живял, толкова бедно, както го описвате. Докоснах и пианото на, което е свирел. Имах чувството, че докосвам тялото му, но нямам за цел да ви опонирам постинга. Той наистина е велик музикант и композитор. Поздрав.....
цитирай
18. precoria - Megg
30.03.2014 21:06
Милост!Точно и то в страданието.Когато се е вслушвал в себе си и хвърлял поглед на изминалия си живот-виждало се е как всичко представлява една соната Апасионата. Т.е. соната на страстта и преживелиците...Борба с проклетия отслабнал слух,който бавно приближавал към пълна глухота,протест срещу времето и несправедливостите му...
Поздрави,мисля,че всеки си има своята Апасионата.И може би е за добро...
цитирай
19. precoria - aip55
30.03.2014 21:54
Благодаря за посещението,aip55.Както виждате материала е преведен от руски.Но и в него се говори за физическо и духовно оцеляване,кой знае защо аз визирам повече второто.Страдал е от самота,от несподелени влюбености,от търсене на едно невъзможно щастие.Особено последната му любов,Йозефина,таака е постъпила с него-според книгата на Алфред Аменда-пълно сломяване...Колкото до парите той все някакси е намирал възможност-в Бон от уроци,в Австрия -князе и ергхегцози на австроунгарската империя са го спонсорирали достатъчно...Повече става въпрос за бедност като самота,болести и неразбраност.И аз ще се учудя на такава скъпа къща в която е живял,но друга не би му отивала...
Поздрави за вас.
цитирай
20. bven - Чудесен пост!
31.03.2014 19:58
Поздравявам те с едно любимо произведение: http://www.youtube.com/watch?v=LQTTFUtMSvQ
Хубава седмица, Петя!
цитирай
21. precoria - Bven
31.03.2014 21:26
Благодаря за поздрава,Bven.Хареса ми, дори искам да ти кажа, че го търсех, за да го поставя защото всички го познават, но не го намерих в добро изпълнение.Но ето, че ти ми го прати с Иво Погорелич,обичам го.
Хубави априлски и предвеликденски дни и за теб!
цитирай
22. flymore - Хубаво е, че напомняш!!!
01.04.2014 16:20
Стойностен, обогатяващ постинг за гений, актуален с творчеството си за всяко време!
Поздравявам те, мила и благодаря!
<3
цитирай
23. precoria - Flymore
01.04.2014 20:14
Благодаря за всичко и най много ,че реши да ме навестиш.Реших да отбележа годишнината от датата на смъррта му, макар че неговия приятел Гьоте е казал следните думи:" Никой не си отива от този свят, без да е дал съгласието за смъррта си..."Предполагам, че не са казани буквално.
Поздрави и за теб.
цитирай
24. distrelets - Вълнуващ живот!
02.04.2014 07:07
Беше ми интересно и вълнуващо.
цитирай
25. precoria - Distrelets
02.04.2014 09:54
Животът му наистина е вълнуващ.Музиката му излъчва тайнствена сила,която той изправя срещу белязаното си лице и глухотата си.А в живота му се усеща винаги буря и дива възхита от хармоничния и съвършен живот наоколо...
Радвам се, че ти е било интересно и аз от тази гледна точка често помествам биографии....
Априлски поздрави!
цитирай
26. pashalova - :)
03.04.2014 19:14
Един от любимите ми Концерти за пиано :) Музиката е любов...Благодаря ти, че ми го припомни. Поздрави за страхотния музикален вкус!
цитирай
27. precoria - Pashalova
03.04.2014 20:39
Радвам се, съвпадат музикалните ни вкусове. Любим ми е Петия клавирен концерт.Хубаво е , бяхте в моя виртуален дом.
Поздрави!
цитирай
28. planinitenabulgaria - Брвисимо за стойностния постинг!
04.04.2014 17:54
Да се чете той на фона на бавната част от Петия му концерт е наистина удоволствие. Германците когато окупират Франция имат заповед да не закачат Ромен Ролан, а той, загледал се в това безумие, в главата му нахлува точно тази част на Концерта.
Много време и усилия са необхподими на любителя музикант да разкрие истинската същност на твобите на този класик, застанал с единия крак в романтизма...
цитирай
29. precoria - Pllaninitenabalgaria
04.04.2014 22:30
Много интересна е историята за бавната част на този концерт.Става въпрос за императорския концерт, нали?Щях да го сложа от самото начало, но знам,че се предпочитат бавните части, те са по лесно смилаеми.
Да, той след 1817 се отърсва от класическата традиция,създава емоционални творби,изобщо стъпва в романтизма,точно тия прозведения се обвиняват в "необузданост" и "липса на изящество"...Но,гениите могат да си позволят всичко...Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: precoria
Категория: Изкуство
Прочетен: 369379
Постинги: 162
Коментари: 855
Гласове: 5161
Архив
Календар
«  Февруари, 2023  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728