Един скромен афиш ни кани на тазгодишните Яворови дни.На него има разпятие.Телесното присъства и обозначава неговото ранено,обезсмислено и умъртвено тяло.Изсушено,

изцедено,изгарящо.Слабеещо,увяхващо и тлеещо. Изчезващо-призрачно,гниещо-разлагащо се...

                            ...къде се дяна мъжка  сила

                               та крея аз от ден на ден...

                                                  / Яворов – Недей ме пита/

           Кръста илюстрира една разпадаща се телесност и кулминира в отнемането на Духа, в неговото възкресяване. Всяко слово идва от тялото, но е крайно невъзможно да се улови езикът на това тяло.И едно лунно чувство, че не си обичан  или много, много си обичан.Кое от двете?И двете.С любов не мъничка,а любов-стиховидение,любов-Чистилище,любов-катарзис,любов-катаклизъм,която събаря бараките от тревога и помита съмнението.Любов,която пропуква стените,която кърти бетоните на душата.От която падат комините на всичко.Трещи, вие се и къса всяка установеност.От която Светът се намества в по удобно време,реката в ново корито,а животът си търси ново човечество.Коя си ти, която гледаш от пукнатините? Имаш ли думи, които не плашат и ръка, която не стреля?

            Лора, върни ни поета!

                       

Замислящо. Финалът ти е много интересен. Почти като обвинение... Две души, които няма да се досегнат... Фатален сблъсък...

че обвинение.Не мога да изразя никаква емпатия/съпричасност/ колкото и да се напрягам
И една мощна Екатерина Каравелова,която е търсела справедливост в тяхна полза,не вземайки в предвид психически недодяланите си дъщери.Неговото битие е пълно-високи цели в живота,серизно творчество.В сравнение с него каква индивидуалност е тя?Сама за себе си,може би, но сравнена с него...Нейната смърт е агресия срещу Яворов.
Душите са безсмъртни,те Горе мислят по друг начин и може би са се разбрали.Незнам дали са се докоснали...
Има пръст и съдбата,но трябва да се сменя гледната точка...
Знам, че има какво да кажеш.Ако искаш пиши.Аз сега излизам.
Благодаря, че не ме подмина.Поздрави.И светлоструен ден!

... без Яворов Лора е никоя. От деня, в който започва той да живее с нея, не е написал и едно стихотворение... поетичната му муза умира с Мина...

Обичам Яворов и неговото обаяние, дори от далечината на отминаващите години то не секва...

Поздрав и усмивки!

е била не коя да е за ония години.На преден план в отношенията им има едно любовно страдание, и в него Поета етърсел Любовта.И тя е била муза,до разстрелите...
Благодаря, че се отби ,qbylkovcvqt.Интересна и топла вечер ти желая.

Сложна и драматична, противоречива; любов изцелителка. И - съсипителна.
Обичам поезията на Яворов, изумява ме и силата на неговия дух ... могъщ, титаничен ... и така раним в самотата, страданието и егоистичността на другите. През тях, въпреки тях. Дори през болката на тялото - копнежът по други светове и истини.

И може би в безкрая гоня аз граница,
с напразно вярван сън за бъдаща зорница -
слепец пробуден, сляп отвека и навек ...

През ослепелите очи ...
Силен текст, Precoria, с още по - силен финал!
Поздрав!

че любовта му е сложна,драматична и фатална.И че титаничните натури като него са най раними.Сами избират да страдат.Търсят си нови рани и гледат през тях света.При него е точно това раздвоение, усложняване на нещата.Бодлер е търсел красотата в страданието.
Яворов също е обичал да наблюдава как душата се гърчи,люшка се между духовното и земното,което не носи нищо, само задава екзистециални въпроси.Итова го храни.Поезията му блика през психодрамите.Такива са големите,такъв е и той-събрат на прокълнатите поети в световната литература.Благодаря, че намина към мен,Megg.
Аз като съгражданка на поета преживявам нещата.Поздрави!

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.

Яворов е описал срещата им най-добре... когато го чета ...
винаги се натъжавам...

на литературата един от големите любовни примери.Благодаря ти за стиха,който посочваш,той наистина онагледява.Фатална е връзката им заради нея.Тъй като тя не
може да се осъществи в живота иска да откъсне него от творческия му път.И така погубва два живота.Наричаме я просто Лора,макар умът ни да се бунтува, но сърцата ни са и простили.Наказуемо е да хулиш Ерос...Все пак е някакъв бог.
Благодаря ти че дойде.Красива вечер за теб!

Прекрасен и силен текст, Петя.
За Яворов няма какво да кажа, освен един голям ПОКЛОН!
А музата... Мисля, че музата те връхлита заедно със силните емоции. Може би това му е дала Лора.
Аплодисменти за теб. Удоволствие беше да изчета.

Няма го молитвено обожествяващият Яворов,който търсим и ти и аз. Той сам се се е качил на кръста на една любов.И стене.Предусеща смъртта, той е пророк-"на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов".Той, който в "Хайдушки копнения'' е търсел идеал където да сложи главата си, сега се огъва пред"знойна плът и призрак лек".Ето това вълнува и ме пръска от яд,като чирпанлийка.Поздрав!

Много е хубаво, че публикуваш този постинг в месеца, в който Яворов е роден– 01.01.1878-ма!
Яворов е душа разпъната на кръст/страхотно попадение е този плакат! – поздравявам те!/, душа в която се борят двама души -/не в смисъла на болестното състояние.
Македонски комита и войвода и велик български поет-символист/равен и дори по-голям от Пол Верлен, Артюр Рембо и Емил Верхарен взети заедно/.
Много съм пристрастна към Яворов може би заради тази му вътрешна борба, може би заради бушуващите в него чувствтва - от любовните му терзания до хайдушките му откровения и горестта, на прокудените арменци, която пресъздава в "Арменци", а може би за "Заточеници" -те, за които – "И някога за път обратен
едва ли ще удари час"
За мен Яворов е синоним на ЛЮБОВ –към Родината, към народа, към любимата.
За любовта и чувството за чест и достойнсттво, с живота си заплаща за тях!/ със самоубийството си доказва невиноността си за смъртта на Лора/.
Лора. И тя е много противоречива личност – високо образована, интелигентна и много ерудирана, а на всичкото отгоре и много красива.
Не искам да крия отношението си към нея – не ми е любимка, за разлика от Мина и други негови любими жени.
Наистина нейната ревност граничи с болестно състояние.
Изчела съм много книги по въпроса за смъртта й.
Понякога съм си мислела, че тя не е искала да се самоубие, а просто да "сплаши" Яворов, заради един конкретен човек – Дора Конова-Кремен.
Не винаги става това, което си мислим, че ще стане.
Уви! Лора си отива, а Екатерина Каравелова впряга цялото си обществено влияние, за да очерни Яворов.
Успява, щом и до ден-днешен продължават да се водят полемики по въпроса за този трагичен инцидент, който продължава около от година след трагедията с Лора и неговото самоубийство.
Много мога да пиша за любимия ми Яворов,но съм ограничена от броя на символите в коментарите.
Обичам Яворов от най-ранната си възраст и тази ми обич ще е завинаги!
Често ходех в дома-музей на Яворов на "Раковска".
Усещах хлад и жега като него може би

СТОН


На Лора

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!

Радвам, че преживяваш тази тази емпатия по отношение на Поета.И аз сега след малко ще се понеса на тези вълнения.В 17.30 ще бъде запален Яворовият огън.Аз ще бъда там и
ще представлявам всички вас, които се интересувате.После пак ще говорим.Поздрави за сега!