1   05.09.2012 16:11 ДЖОН КЕЙДЖ КАТО ВДЪХНОВЕНИЕ  

В Дармщад бе показана изложбата A House Full of Music, посветена на връзката между изкуството и музиката, 350 произведения от 110 художници. Подобно на Кейдж и тя дава пълна свобода на публиката.

На 5 септември се навършиха 100 години от рождението на американския композитор, философ, художник, един от пионерите на хепънинга и подбудител на движението Флуксус Джон Кейдж. Той е сред ключовите фигури, определили посоката на музиката и изкуството през ХХ век, наред с Ерик Сати, Марсел Дюшан, Нам Джун Пайк, Йозеф Бойс… Гениален провокатор, Кейдж непрекъснато поставя на изпитание границите на музиката и нейните отношения с другите изкуства и всекидневния свят. Той има съществен принос за освобождаването на артистите от егоцентризма и рационализма. За Кейдж музиката е навсякъде – без цел и послание, тя е свързана с отношенията между хората, затова публиката участва като творец в спонтанно възникналите му произведения. Музика са шумът, случайните звуци, реакциите на публиката по време на концерт. Кейдж композира въз основа на случайността: използва китайската Книга на промените И дзин, хвърля монети, налага прозрачна нотна хартия върху небесни карти, използва произволни числови редици. Философията му е силно повлияна от категории като контрол и система, от вярата в науката и техниката в началото на Студената война, но и от вярата в ирационалното, което съвсем не е противоположно на рационалното, по-скоро е част от едно цяло. Затова обективността и научният тон при Кейдж вървят ръка за ръка с Майстер Екхард и дзен.

 

В следвоенната епоха в Америка триумфират абстрактните експресионисти, в Европа – ташизмът и информелът. Но има и срещуположни движения – в Германия групата ZERO се стреми към ново начало, към часа нула. Тя първа обръща внимание на Кейдж, а отношението към белия цвят я отвежда направо към композициите с тишината. Бялото, което е сумата на всички цветове, както и тишината съвсем не са празнота. Художниците и музикантите се възхищават и на размислите на Кейдж за случайността. Изложбата в Дармщад включва звукови пространства, прожекции, обекти, партитури, картини и инсталации от 110 художници, музиканти и композитори – от легенди като Лори Андерсън,  Янис Ксенакис, Франк Запа до съвременни автори като албанския артист Анри Сала. На лице е панорама на модерния звук – през стиловете и медиите, разкриват се неочаквани връзки, изложбата е извънредно сериозна в изследванията и същевременно забавна. Между „визуалната музика” на Сати, „музиката на случайността” на Дюшан и първата телевизионна поява на Франк Запа се изреждат вдъхновяващи моменти и шеметни смени на перспективата.

Дармщад е едно от най-подходящите места В Европа за изложба, посветена на Джон Кейдж. През 1958 г. той изнася там скандалните си лекции. В Дармщад с него се запознава Нам Джун Пайк, за когото Кейдж се превръща в значима фигура. Художникът изразява през 1998 г. намерението си да живее до 2012 г., за да организира 100-годишния юбилей на композитора. За съжаление, Пайк почина преди 6 години, но изложбата в института Матилденхьое в Дармщад успя да предложи необикновен поглед към вътрешните връзки между музиката и изкуството. Обхванато е столетието на авангардната музика, в чието начало са бележките за звука и музиката от 1912 г. на Марсел Дюшан.

 

Представени са 12 основни стратегии в музиката и изкуството след 1900 г.: принципът на случайността, натрупването, колажирането, мълчанието, разрушаването, пресмятането, чувстването, мисленето, вярването, повторението, играта, мебелирането (още през 1888 г. Ерик Сати провокативно редуцира музиката до декоративното)…

Прологът въвежда в залата, посветена на Сати и Дюшан, тук са легендарният късометражен филм Антракт (Entr’acte) на Рене Клер с Ман Рей, Марсел Дюшан и др.; партитурата на Erratum Musical,произведението на Дюшан от 24 ноти и песенен текст, в което последователността на нотите се определя с жребий, изваждан от една шапка; Мемоарите на един болен от амнезия от Ерик Сати, текст, който изпреварва много прояви на концептуалното изкуство. В изложбеното пространство се вписват елементи от сценографията на Джаспар Джонс по графични мотиви от Голямото стъкло на Дюшан, създадена заWalkaround Time на Мърс Кънингам. Принципът на случайността е важен елемент в техниката на Кънингам. Преди премиерата, например, не се прави генерална репетиция. Изложбата показва на видео прочутото произведение без ноти на Джон Кейдж 4’33”, изпълнено от композитора на оживено кръстовище, както и „бялата живопис” на Робърт Раушенбърг, посветена на тишината, зрителят, чиято сянка пада върху платното, става част от картината.

Стратегията на повторението е в основата на Vexations от Ерик Сати, на концерта в Ню Йорк през 1963 г. Джон Кейдж поема заедно с Джон Кейл части от повтарящото се 840 пъти произведение и връща на гостите, издържали до края, 5-те долара входна такса. А стратегията на играта предлага весел финал: при първата си телевизионна поява през 1963 г. Франк Запа музицира – акуратно фризиран и облечен – на два велосипеда. Три години по-рано Кейдж е слисал публиката на тв предаването I’ve got a secret с изпълнението на Water Walk и напълно сериозно е представил различни музикални инструменти, сред които електрически миксер и гумено пате.

Изложбата умело жонглира със слушането и гледането, ангажирайки всички сетива – музикантите правят изкуство, а художниците – музика. Немската критика единодушно я определи като забележителна, истинско произведение на синтеза, в което пространство, звук, светлина, движение и език се свързват в непринудена тоталност”. „Вагнер би бил във възторг, Клее също”, категоричен е Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Джон Кейдж в дати

 

Роден на 5 септември 1912 г. в Лос Анджелис. Рано започва да учи пиано. 1930 г. – пътуване в Европа, първи опити в композирането и живописта. 1932 г. – завръщане, учи при композиторите Хенри Коуел и Арнолд Шьонберг. 1938 г. – преподава в Сиатъл, създава ансамбъл от ударни инструменти, запознава се с хореографа Мърс Кънингам. 1940 г. – следва индийска философия и дзен будизъм, срещи с художници като Робърт Раушенърг, Джаспър Джонс и Марсел Дюшан. 1958 г. – летни курсове в Дармщад, Западна Германия. Умира на 12 август 1992 г. в Ню Йорк.

Сред основните му произведения: 1948 г. Сонати и интерлюдии (за подготвено пиано), 1952 г. 4’33” (Музика на тишината), 1958 г. Вариации I(Музика на случайността), 1967 г.Musicircus (Музика на шума),  1970 г. Song Books, 1975 г. Etudes Australes (за пиано, недерминирана музика), 1987 г. операта Europeras