Когато човек е сам,дори да не прави нищо,

        няма усещането,че пилее времето си,но почти вина

        ги го прахосва в компанията на някои други.Нямам

        нищо ново за казване.И какво ли значение ще има?

        Искам да кажа,че това нищо е реално,плодовито,ор

        ганично и в никакъв случай деструктивно.От това

        нищо  винаги излиза нещо-дори това да е надеждата

        да срещнеш себе си отново някой ден....
                                  

Самотата е градивна. И плодоносна. Откриваш себе си- своите мисли, своите чувства, желания и интереси...

с познати на кафе и защо не?Но на този свят има и самота,тогава защо да не се доближим до себе си максимално...и да се разберем?Благодаря ти и добра нощ!