..  Не знам какво е да си евреин,по скоро е тишина,
                                                              отсъствие,въпрос,поставяне под въпрос,тревога,
                                                              тревожна сигурност... 
                                                                    Жорж Перек,"Евреинът от Елис Айлънд"
                        
                                Подсетих се покрай Малер за този въпрос, за това ,че по време на хитлеристкото господство  той изчезва от плановете на най големите оркестри.Емигриралите м алерианци и изобщо евреи поддържат в САЩ знамето със името му .Истина е, антисемитското насъскване, което евреите изживяват след войната,за някои дори посмъртно е голямо.Каква огромна армия от евреи инструменталисти,диригенти певци,обикновени хора са имали същата съдба,че и по лоша.Дори и днес презрителното"еврейска музика" се разиграва спямо опита да се доведе  до универсалност жанра на класиката.
                                Но защо е тази омраза към еврейството, особено в западна и централна Европа? Нима не са като всички хора? Заради всичко това, заради факта че са"" други" се оказах вкопчена в тези мисли и от тази вкопченост изникна натрапливият интерес към еврейството.
                                Доколкото знам,няма място по тревожно,по наситено с безпокойство и заплахи от тази избрана, обетована земя,която от ранни времена живее в неизбежността на Апокалипсиса.Йерусалим, тиха зона в сърцето на циклон.Къде другаде ако не тук си устройват истинска война идеите и религиите.Историята на онези равини е история на хора, които дълбаят в най дълбоката тайна,чак под катакомбите,за да ги отведе до Светеца на светиите.Историята на връх Сион е история на връх, приютил  едновременно и джамия и гробницата на цар Давид,манастирската трапезария,където е била последната вечеря на Исус.История все за распри,за настървено съперничество над един древен камък...Разпри,които могат да възпламеннят планетата.В това място на святост се открива метафизичния ключ на проблема за разделението на човешките същества.За това ,че едните са едни ,а другите са други.
                                Йерусалим , който цели 2000 години беше непресъхваща мечта на един народ,който знае че е син на Закона и Свещенато писание.Йерусалим, който продължава да бъде,2000 години след това, мечтан и бленуван град, в сърцето на същия този народ.Йерусалим,еврейският град,най после възкресен.Йерусалим, който пази чак в камъните си неосезаемото полагане на Сътворението си.
                                Защо не се признава основявянето на този народ?Защо му се отказва признаването му за такъв? Защо когато вече си е у дома пак не може  да живее без заплахи,а живее в изгнание?
                                Такава е причината за патоса ми и за внезапното завръщане към"еврейската " тема,част от което стана достояние на този постинг.