Николай Бердяев: Трагизмът на човешкия живот е не в конфликта на доброто и злото, а на положителните ценности

• 

Публикуваме откъси от размислите на руския философ и публицист Николай Бердяев за йерархията на основните ценности и средствата за живот, превърнали се в самоцел. "Животът на човешкото общество минава под знака на една обсебваща икономика и техника, на лъжлива политика, на яростен национализъм. Йерархията на ценностите се определя според принципа на ползата, при пълно равнодушие към истината. Духовната култура е смазана. Целите на човешкия живот са помръкнали. Човекът е престанал да разбира за какво живее и не му остава време да се замисли върху предназначението на живота", пише Бердяев в "Царството на духа и царството на кесаря".

Човешкият живот е запълнен със средства за живот, превърнали се в самоцел. Подмяната на жизнените цели със средства е много характерен процес в човешкия живот, който обяснява доста неща. Но икономиката безспорно трябва да отнесем към средствата, а не към целите на живота. Средствата винаги са белег за духа на хората, за духа на свобода или на робство, на любов или на омраза. Осъществяването на някоя цел с цената на всичко крие опасности.

Принципът „целта оправдава средствата” не е от днес. Навремето са го приписвали на йезуитите, но са го прилагали мнозина. И най-важното в случая е дори не това, че средствата са аморални, жестоки, че те по нищо не приличат на възвишените идеали. Най-важното е, че когато биват прилагани долни, противоположни на целите средства, тогава никога не се стига до целта, средствата заместват всичко и за целите изобщо се забравя или те се превръщат в чиста реторика.

Въпросът за ценностите е изместен от борба за елементарни блага, за самата възможност да се живее и оцелява. По върховете на цивилизацията се извършва елементаризация, която само се представя за сложна.

За темата, отнасяща се до йерархията на ценностите, огромно и фатално значение е имало признаването на икономиката за предпоставка на целия човешки живот. Икономиката е само необходимо условие и средство за човешкия живот, но не и негова цел, нито върховна ценност или определяща причина. Не мога да се занимавам с философия, ако нямам храна, дрехи и покрив над главата си. Но философията ни най-малко не се определя от тези условия… Висшите цели на живота не са нито икономически, нито социални, а са духовни.

Създаването на духовна култура винаги означава спазване на ценностната йерархия, единствената йерархия, която може да бъде оправдана. Това ни довежда до сблъсъка на две ценности – на справедливостта и на свободата, основна тема на съвременния свят. В днешно време много обичат да противопоставят ценността на социалната справедливост и ценността на свободата, като предлагат да се направи избор между двете.

Тези основополагащи ценности в обществения живот ги разполагат географски по следния начин: Съветска Русия е за социална справедливост, Америка – за свободата. Поради това конфликтът се смята за неизбежен. Лично мен сега ме интересува не политическата злободневност, а вечният въпрос за справедливостта и свободата. Свободата е нещо много по-изначално от справедливостта. Преди всичко справедливостта (юстиция) съвсем не е християнска идея, а законова и безблагодатна.

Християнството създава и издига не идеята за справедливостта, а идеята за правдата. Насилственото осъществяване на правдата – справедливост с цената на всичко, може да бъде много неблагоприятно за свободата, също както утвърждаването на формалната свобода може да поражда грандиозни несправедливости. В това се проявяват противоречията на човешкия живот.

Същото противоречие и конфликт може да има между свободата и любовта, между любовта и справедливостта и т.н. Трагизмът на човешкия живот е не толкова в конфликта на доброто и злото, а в конфликта на положителните ценности. В името на свободата човек може да пожертва любовта, в името на социалната справедливост – да пожертва свободата и т.н…

Съществува свобода, от която човек няма право да се отказва, ако иска да запази своето човешко достойнство – такава е свободата на съвестта, също и свободата на духа. Отчуждаването на съвестта не може да бъде търпяно под никакъв предлог. На нея – съвестта – принадлежи първенството. Никаква социална справедливост не може да поставя това изискване.”

"... Въпросът за ценностите е изместен от борба за елементарни блага, за самата възможност да се живее и оцелява. По върховете на цивилизацията се извършва елементаризация, която само се представя за сложна.

За темата, отнасяща се до йерархията на ценностите, огромно и фатално значение е имало признаването на икономиката за предпоставка на целия човешки живот. Икономиката е само необходимо условие и средство за човешкия живот, но не и негова цел, нито върховна ценност или определяща причина. Не мога да се занимавам с философия, ако нямам храна, дрехи и покрив над главата си. Но философията ни най-малко не се определя от тези условия… Висшите цели на живота не са нито икономически, нито социални, а са духовни..."
Но смятам, че политическата, икономическата, социалната система трябва да са стабилни, здрави, благоприятни за развитието на духовните ценности...

духът на културата.Когато целта престава да се търси в духовната сфера, а в самия живот,с цел оцеляване,тя престава да бъде самостоятелна ценност и умира волята за нея.Тя вече не е на висота, спуска се надолу,пада и не може да осъществява целите и задачите в духа на нейните творци.Няма и ново битие, няма кой да го сътвори.И както казваше Павел Матев, с който се запознах като гост на нашия град -"...Много бит и малко битие..." Това е преходът от духовна култура към цивилизация, тази цивилизация в която лежи най много Европа и на която ти търсеше корените в предишния си постинг. Светла богоявленска нощ!

Николай Бердяев е посредствен мислител. Казвам „мислител”, защото, в точния смисъл на думата, той не е философ. И в това няма нищо лошо. Например Карл Маркс никога след 1845 г не е наричал своите интелектуални занимания философия, и от тогава престава да се подписва като „доктор по философия”. Бердяев е оставил името си в историята не поради дълбочина на мисълта, а „велик” са го направили конюнктурни условия и обдтоятелства: изключително активното му участие в идейната борба срещу марксизма и ленинизма (болшевизма). А активното му учестие в борбата на страната на имущите класи се определя от две обстоятелства: аристократичен произпод и интелектуална посредственост. В концентриран вид посредсвеноста му е представена в следната мисъл: „Не мога да се занимавам с философия, ако нямам храна, дрехи и покрив над главата си. Но философията ни най-малко не се определя от тези условия… Висшите цели на живота не са нито икономически, нито социални, а са духовни.
Тази мисъл е симптом на интелектуална патология, която нарекох „частична интелектуална слепота” (ЧИС) по аналогия с далтонизма (частичната цветова слепота). Както далтониците, страдащите от ЧИС не чувстват и не знаят за страданието си. Причинителите за това страдание са лесни за обяснение, но трудни за проумяване от страдащите. Човешката история започва с общественото разделение на труда. Това е най-могъщия ускорител на развитието на социума и на Човека. Най-дълбоко е разделението между умствения и физическия труд. Това разделение превръща индивидите в частични, абстрактни личности. А философите и изобщо хората на умствения труд превръщат тази своя абстрактност в мащаб на Света (К. Маркс). И така, за човек, който не е произвел дори и една троха, или един парцал, не е сложил тухла върху тухла, тези неща за него не са истински човешки. Такъв човек не е способен да разбере радастта, която изпитва например дърводелецът когато съзерцава направената от него маса.
В jelezov.blog.bg има по-обстойно разглеждане на ЧИС.

precoria - свободата е малко скъпо занимание. За да е човек свободен трябва да си е навил на масрафа. Съгласен съм, че човешкия дух е свободен (въпреки абстрактността на това понятие) , ако притежателят му иска да е свободен, но за да иска да е свободен,трябва да е постигнал материална обезпеченост. Истината е, че битието определя съзнанието, въпреки, че и обратното е вярно. Е, малко заприлича на софизъм, но в живота дуализма съществува във всеки един от нас.
Поздрав.
Ицко

“висшите цели не са нито икономически,нито социални а са духовни.”Бердяев за някои е “интелектуално посредствен”,но е духовно извисен.Днес четох постинга ви за разделението и помирението на нацията,разсъждения за революцията,насилието...В книгата си Мирогледът на Достоевски с прекрасния предговор на Исак Паси Бердяев казва-Бурните сблъсъци на полярни противоположности се извършва не само в телесната и душевната сфера,но и в духовната.Движението не е само в бита,не е само на повърхността на битието, но и в самата дълбочина на битието....Той бе революционер/за Достоевски/ на духа и като такъв е вън от тази борба в земния живот.Нали хората на духа са стояли вън от подобна борба и не са се зачислявали към нито един лагер....Всеки дух е враждебен на явлението, което на повърхността на живота си се нарича революция и че пътят на свободата преминал в своеволие води до бунт или революция.Той не обича революцията, защото тя води до робството на човека, до отрицание на свободата на духа....И градиозните му размишления за всичко....
При това на млади години Бердяев се увлича по социалните проблеми и никога не е скъсвал с марксизма, не е приемал бездуховността на капитализма и не е обичал ббуржоазния свят и неговата примиреност.Бердяев смята Маркс за забележителен социолог, а учението му за стоковия фетишизъм за гениално.Не е отъждествявал марксизма с руския комунизъм,който отрича свободата, личността и духа.
Дотук казаното говори за духовния мироглед на Бердяев, не само от гледна точка философията, но и на психологията .Доколкото разбирам вие сте философ, преподавател.Аз пък съм един обикновен читател на философски четива,Бердяев, Киркегор,Салавьов,чела съм Достоевски,Тостой,вълнува ме великата руска литература.Чета и разбирам толкова колкото мога,с друга реализация в живота съм.
Бих казала,че човеците,които се формират под идеите и книгите на Бердяев и тухла върху тухла биха могли да зидат и да изпитат радостта , щастието и Духа от това.Те са готови за помирението на нацията.
Вие ,като преподаватели, внушавайте на вашите студенти и духовните подходи при разрешаването на разделението ни.Поздрав!

духовна свобода, защо ни е материална обезпеченост.Мисля, че познанието на свободата е свързано с личния разум,воля и активност.
Разни размишления има за свободата като това-единствената свобода е да нямаш избор или-осбождаването от страстите е също свобода.Според Бердяев връщането на Духа към самите нас е свобода.Осъзнато искаш да си свободен -и си!Поздрав!