С едно презакодиране, без да измества ценностите на драмата по П.Яворов-Когато гръм удари, режисьорът Ст.Мурджев направи голямо впечатление напоследък. Без да измени на природата на Яворов вулканичната активност на този режисьор се е утаила в една много интересна и сполучлива постановка.
                           Той пита възможни ли са истината и щастието заедно,като е потърсил величието на творбата извън нейните граници.Като съвършен интерпретатор е наслагвал върху Яворов други текстове-Чехов на френски,монолог от Достоевски.Прибавил е прекрасната музика на Пергулези-Стабат Матер, като за нея го чух да казва,че я намира за радостна тъга и не предпочита да се разсъждава по нея, а само да се усеща.
                            Деструкция няма.При това излиза,че много добре се е разбрал със Яворов.И защо не? Тук става въпрос за принципа на индивидуалното на което поета никога не е бил чужд.И още повече ,че трябва да се констатира една много приятна
и сполучлива свръхинтерпретация на текст.
                             Един режисьор със творчество на титан.Постановката е като трамплин към отваряне на съзнанието.
                             Как искаме да има повече театри ,като Пловдивския...  КОГАТО ГРЪМ УДАРИ   Извадка от сайта на театъра
Голяма сцена

 

 

 

от Пейо Кр. Яворов

постановка Стайко Мурджев

сценография и костюми Петър Митев

музика Петя Диманова

 

Участват:

Петя Силянова, Юлиян Блахуров, Симеон Алексиев, Димитър Димитров,

Мариана Йотова, Елена Атанасова, Венелин Методиев

 

Класическият текст на Яворов ни отвежда сред равностраннния бермудски триъгълник на Истината, Свободата и Щастието.

Дълго критата тайна в семейството на Сава Попович е превърнала мълчанието в норма. Задушила е чувствата. Утаила е вината.

От тъмните вълни на миналото – с разтворена паст, безмилостно - се надига Истината. Тя може да облекчи съвестта, да предизвика краткотрайна гордост, да разчисти лъжата, да причини опиянение от Свободата, но и разрушава Щастието, къса родовите връзки.

Дали наградата да си свободен не е огромната и необятна лична самота? И дали цената да не си самотен е в ежедневното пребиваване сред ясната лъжа, категоричния компромис, видимия порок?

През мрежата на годините Яворов говори на днешния зрител с възхитителната лекота на човек, прозрял миналото и бъдещето с тревога за настоящето.

 

Жанр: Драма

Времетраене: 1 ч. 10 мин.