Велики понеделник
                     В седем без петнадесет сутринта всичко е само предчувствие.Библията натежава в ръцете.Отгръщаш все на едно и също място.

                     Велики вторник
                     Чудото, като всяко, ще е три дни.Колко обнадеждаващ е пътя по който вървим.Какво е Христос?Любов към всички, но всички заедно-ти и аз, и ние, и те, и след това към всеки един поотделно.

                      Велика сряда
                      Има ли смисъл да се гадае дали щ е се сбъдне едно предсказание,щом и без това ще доживеем да го видим.Трънния венец е в началото.

                      Велики четвъртък
                      Няма нищо тайно във вечерите,напоследък те са светкавични,чай, мляко или сандвич,поглъщаш набързо и нищо особено, но тази вечер ще се знае, че хляба е хляб и виното е вино.Тази вечер към програмата се прибавят и яйцата.Много внимавам да не се счупят докато ги нареждам в тенджерата.После ги оставям на котлона.Тържеството ври,изпарява се, пърха до разноцветните  бурканчета с боя и не ми пука от мрачните пророчества на някой си за непостижимостта на съвършенството. Защото знам че го има, ей там, от другата страна на градинката,на първия ъгъл, домът ми се намира до храм.Отивам да разбъркам боите, съсредоточено,като чакам вроденото ми чувство за ритъм да се превърне в цвят.Получава се и след секунди ръцете ми преливат като дъгата.И  пръстите ми боядисват с необичайна мъдрост, като че вършат чудеса във ритъма на друг ,напускащ този свят Магьосник.Опитвам се да усещам ,че  Земята е кръгла и все пак някъде където свършва гърлото и началото на гръдния кош, зад ключицата е загнездено нещо,нещо елипсовидно, което истива тази вечер.Излишно е съзнанието сега, то не може да се оттърве от едно подозрение, че всяка целувка е предателство.

                       Велики петък
                       Тази вечер боли.И болката е осезаема.Светът плаче...Няма значение дали гвоздеят ,който забиват в лявата ти ръка е ръждив. Тръскаш глава за да падне потта от челото ти.Кожата се лющи на асоциации.Чува се музика, пасакалия от седемна десети  век. Стъпалата са напълно безчувствени ,почти не реагират. Как могат при това положение да крепят сводовете на катедрали?Болните колене се извиват, меко казано,- позата от иконите, картините.Ребрата се броят и кога ли не са се брояли.Искат там нещо да ти кажат.Отговаряш, че живееш на връх,трябва да се изкачат за да дойдат при тебе. Няма значение кой е върха, нито как се казва/ може и да е Башчадъра/.Слушаш музиката.Поразяват те трептенията на различните тонове.Някакви хора те дърпат и искат нещо от тебе.Но ти не си...Да, но няма значение, ти си...Толкова са напукани устните ти.Кога най сетне някой ще ти подаде гъбата с оцета, гласът ти къде е, паднал е някъде, изгубил се е.Искаш да извикаш да не ти заковават и дясната ръка, имаш да пишеш, още няколко изречения. Изчакайте,само за минутки...Музиката спря. Свърши се.

                       Велика събота
                       Тихо, прохладно и тъмно,80 на 200 на 100 е приблизително, но достатъчно, ако не страдаш от фобии,а и камъкът отгоре е надежден, защо ти трябва да излизаш.Навън ако ще и 50 по Целзий да е.Велико.

                       Възкресение Христово
                       Щом така си решил, Господи,сигурно имаш право.Имаше и инерции, свещи, яйца, камбани.Имаше и хоризонт на очакването, без свещи, но нещо, което не изтрива паметта.И една дълга светла ивица по целия хоризонт,слънчев отблясък над чернилката под нас.И следват три дни празници.Нали е Възкресение.Възкресение Христово.


                       

                      

Реално преживяване на Възкресението- от светското и битовото до светостта. Поздравления!

традициите няма как да ги подминем,и те ни вълнуват, пък уж излязохме от 3D, кога ще спре времето за нас,кога ще светнем от святост,кой знае,а би трябвало ние да си отговорим на тези въпроси...