Share on email Петър Величков

06.04.2013 0:30

ПРОТОТИПИ И ГЕРОИ  

Кои са реалните хора, вдъхновили някои от най-известните герои в българската литература – от Гергана и Боримечката до Бай Ганьо, Фани Хорн и Шибил, ни разяснява литературният историк Петър Величков в книгата си „Прототипи и герои” (изд. Изток-Запад). Предлагаме откъс от нея.

Изследването на прототипите в света е твърде популярно занимание, защото предизвиква допълнителен интерес около старите книги и техните автори. Понякога води и до резултати, които напомнят за криминален роман. В България също са правени подобни изследвания, но поради балканския темперамент у нас прототипите или биват разкривани много късно, или въобще се пропуска тяхното обозначаване.

В „Прототипи и герои” са събрани историите на някои от най-известните прототипи както в българската, така и в световната литература. Петър Величков проследява историята и личностите, вдъхновили създаването на известни герои, сред които са Лазар Глаушев от „Железният светилник” на Димитър Талев, Тошко Африкански от едноименната книга на Ангел Каралийчев, отец Ередия от „Осъдени души” на Димитър Димов и др. Книгата дава отговори на много въпроси: Чий е Изворът на Белоногата и кой е прототипът на везира? Имат ли общо годеницата на Тодор Каблешков и Рада Госпожина от романа „Под игото” на Иван Вазов? С розово масло менте ли е търгувал прототипът на бай Ганю? Чий прототип е цар Фердинанд І Български?…

Авторът разглежда и прототипите, вдъхновили някои от най-прочутите персонажи от световната литература – тримата мускетари и Д’Артанян на Александър Дюма-баща, персонажът от „Винету” Олд Шетърхенд (Поразяващата ръка), чийто прототип е самият Карл Май, и Розата и Малкия принц на Антоан дьо Сент-Екзюпери.

Петър Величков е автор на бестселърите „Софийските потайности”, „Страсти и скандали в царска България”, „Яна Язова: проклятието на дарбата”.

„Прототипи и герои”, Петър Величков, изд. „Изток Запад”, 2013, 15 лв.

 

„В ПОЛИТЕ НА ВИТОША ГЪМЖИ ОТ ПРОТОТИПИ”

 

 

 

Тайната на злочестата Мина
е закодирана в драмата

П. К. Яворов не може да се отърси от бездните на мъката след смъртта на Мина Тодорова през 1910 г. В последните месеци на тази фатална за него година, когато излива душата си в дневник, поетът изненадващо прописва драма. Яворов изповядва в писмо до критика д-р Кръстев:

Живея като в някакъв кошмар. От една седмица пиша всяка нощ от 22 до 4 часа или 5 часа. Тая нощ довършвам едно на мой поглед великолепно първо действие и не мога да се избавя от илюзията, че някой друг мисли зарад мен и ми диктува.

На 24 декември 1910 г. Яворов съобщава на д-р Кръстев, че до десетина дни ще се прибере от Париж в София и ще донесе първия вариант на пиесата си „В полите на Витоша”.

Мила, героинята на „В полите на Витоша”, е влюбена в политика Христофоров, но богатото й семейство е против. Близките й го наричат развратник и искат да я задомят за глупавия, но от сой неин втори братовчед, д-р Васко Чипиловски.

Мина Тодорова, прототип на Мила

Удивителното е, че в драмата историята е представена 1:1 с действителността. Не го ли е било страх Яворов, че семейството ще протестира? Още повече, че когато той публикува през 1907 г. цикъл стихове с мото от писмо на Мина, то изпада в ярост. Брат й Христо отива при д-р Кръстев и му вдига скандал. По този повод д-р Кръстев, редактор на списание „Мисъл”, пише на Яворов на 2 декември 1907 г.:

Не желая да ти се меся в интимните чувства, но да знаех, че е такава работата, нямаше да ги напечатам и не мога да ти простя, че си унизил „Мисъл” до средство да си пращаш отговорите. Самата история ми се вижда доста некрасива при възрастта на момичето и отношенията ти с Петко… интересува ме само неделикатността ти: в тая форма^[1] да изнасяш чувствата си в „Мисъл”.

П. К. Яворов. Карикатура във в. „Дневник“ на Александър Божинов, 5 септември 1911 г.

Напоследък се появиха догадки около истинската причина за смъртта на Мина – аборт от Яворов. Възможно е поради това тежкото чорбаджийско семейство Тодорови да е предпочело да си замълчи за драмата „В полите на Витоша”.

А как е в пиесата? Лекарят казва на Христофоров за Мила, че има „вътрешно кръвоизлияние”. След това Христофоров, обхванал умиращата Мила, казва: „Как те наказах аз – и как ме наказа ти! Как се наказахме един друг – с любовта си… Как се самонаказахме чрез любовта си…” След малко Мила му казва: „Детето…”

И тъй – нима Яворов изнася спотаената с десетилетия истина за истинската причина за смъртта на Мина – тайният несполучлив аборт във Франция, предизвикал смъртта й?

Как зловещо звучат думите на Христофоров: „Ти никога няма да бъдеш майка, нито аз баща.”

Юрдан Тодоров, прототип на Васил Драгоданоглу

В драмата Мила споменава, че с Яворов са се запознали, когато тя е на 16 и че връзката им е била тайна: „Те мислят, че всичко се свърши още тогава, преди три години, когато снаха ми залови писмото на Христофоров от Швейцария” – казва Мила на братовчед си Чудомир и допълва: „Нищо. Тогава аз бях на шестнайсет години и нашите видяха работата в особена светлина. Те взеха Христофоров за човек, който иска да се забавлява, или кой знае.”

В реалността за случката научаваме от писмо на Мина до Яворов от 4 октомври 1906 г. Брат й Петко и снаха й Райна я накарват сама да отвори Яворово писмо пред тях. Петко и другият й брат Христо са гневни и накарват Мина да пише на Яворов: „Постарайте се да ме забравите.”

Яворов среща Мина за първи път на 25 март 1906 г. в дома на нейния брат и негов приятел – писателят П. Ю. Тодоров – в София. Тогава поетът е 28-годишен, а Мина – едва на 16. „Блага вест я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми подобно на бяла лилия, сред поле през май, покрито с цветя, подобна на една лилия, от която не е по-бял снега, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица. Тя радваше очите ми – и опияняваше душата ми” – записва четири години по-късно Яворов в дневника си.

Сред най-точните съответствия на прототип и герой е образът на стария Васил Драгоданоглу – бащата на Мила, за който героят в драмата Чипиловски казва, че и „турски паши чест му са правили”. Еленският чорбаджия Юрдан Тодоров през февруари 1876 г. е избран за член в Търновския окръжен съд, а после е назначен в извънредната комисия, която съди въстаниците от Търновско. По длъжност „съдия”, по сърце „защитник”, той спасява живота на учителите от Габровската гимназия И. Гюзелев, Р. Каролев, Ц. Гинчев… 33-има габровски първенци искали смъртта им, но той с такт успял да ги отърве от въжето.
Застъпил се и смъртното наказание на някои въстаници било заменено с 15-годишен затвор на остров Кипър. Юрдан Тодоров не успял да отърве само водачите на бунта, сред които били Георги Измирлиев – Македончето, Бачо Киро и Цанко Дюстабанов. След Освобождението Юрдан Тодоров станал кмет на Елена, а след сключване на Санстефанския мирен договор бил назначен за губернатор на Северна България с център Русе. Владеел турски, руски, английски и френски език.

С драмата „В полите на Витоша” се открива новият сезон на Народния театър – на 2 септември 1911 г. Думите от заглавието в полите предизвикват еротични намеци, като зевзеците ги променят на под полите… По време на репетициите между Яворов и Лора Каравелова тече роман. В деня на премиерата поетът я посещава в дома й и й подарява луксозно подвързан екземпляр от току-що излязлата драма, подплатен със златисто моаре. Очевидно със самоубийството на Христофоров и смъртта на Мила Яворов^[2] се е опитал да се освободи от мъката си. Заместницата й, Лора, обаче не го вдъхновява дори и за едно стихотворение.

Проф. Михаил Арнаудов пише в дневника си, че премиерата става при препълнен салон – всички места били разпродадени. На втория ред сядат Боян Пенев и съпругата му Дора Габе, в която Яворов е бил влюбен преди Мина. След представлението Яворов е доволен, а погледът му – победоносен. Отиват тримата да се почерпят в Градското казино (сега СГХГ). Покрай тях минава Лора Каравелова – цялата в черно, с гладко вчесана лъскава коса, с големи влажни, тъжни очи. Когато минава край масата им, Пенев и Яворов се приповдигат и я поздравяват. Тя ги отминава, а Дора Габе не се стърпява: „Колко скръб има в очите на тая жена”… Тогава, навел глава, Яворов въздъхва: „Да, това е жена, която един поет трябва да разгадае.”

На сутринта Лора праща на Яворов записка:

Щастлива съм, че те обичам – тебе. Щастлива съм и затова, че ти започваш да ме обичаш. И животът ми се струва хубав като никога.

Драмата има триумфален успех.

Сравняват „В полите на Витоша” с „Ромео и Жулиета” на Шекспир. А хумористичният вестник „Смях” иронизира: „Италия ще строши главата си о Три – поли^[3], а Яворов – о една пола.” Приглася му хумористичното списание „Барабан”, което в броя си от 18 септември помества карикатура, озаглавена „Скептик”, с текст: П. К. Яворов: „Ама глупави италиянци!!! Аз с едни „поли” не можах да устискам, та те с „три поли!” Пак в „Барабан” отпечатват и това: „Много земпарета, които посетили Яворовата пиеса, като предполагали, че „Витоша”, щом като има поли, ще трябва да е жена, излезнали от театъра разочаровани, понеже били отишли специално, за да гледат на Витоша под полите”. И подобно на древна пророчица вестникарите познават.

Скептик. Карикатура в сп. „Барабан“, 18 септември 1911 г. Изрезка, датирана от самия Яворов

Точно по това време Яворов казва на Михаил Арнаудов, че ще вземе Лора за жена. Така започва завръзката на истинската драма^[4] на поета, която той и Лора написаха с кръвта си и я изиграха без прототипи, маски или грим.

Публика им е цяла България.

Любопитно, въпреки че не са безизвестни прототипите на героите от драмата. Паралелът е бил очевиден. За себе си открих една малка подробност- може би, жълта, но много факти от живота на Яворов са такива- даже скандални за времето си.
Колкото красота, толкова драма и трагедия има около един от най-нежните ни поети...
Книгата е ценност и с принос към литературата и историята ни. :)
Поздрави за поста!

прелюбопитен факт и подробности.Намирам ,че тази част от книгата е интересна, а сигорно и като цяло е такава.Ето че и ти като специалист я оценяш.Благодаря за поздрава.